— Какви по-точно?
— А, нали разбираш, всички онези неприключени следствия от онова време. Ами ако бяхме разкрили само убийството на бялото момиче? Това сигурно нямаше да предизвика добър отклик сред обществеността, нали се сещаш какво имам предвид?
Бош погледна чернокожия детектив. Всъщност не беше мислил за расовите аспекти на случая. Просто се опитваше да разкрие убийство, измъчващо го вече двайсет години.
— Сигурно си прав — съгласи се той.
Двамата потънаха в дълго мълчание.
— Как смяташ, може ли да се случи пак? — попита накрая Хари.
— Кое, безредиците ли?
Бош кимна. Гант работеше в Южен Лос Анджелис още от постъпването си на служба. Трябваше да е по-наясно с нещата.
— Естествено, тук може да се случи всичко — отвърна детективът от ОББ. — Дали са се подобрили отношенията между хората и Управлението? Да, решително. Част от хората вече наистина ни вярват. Броят на убийствата рязко се е понижил. По дяволите, престъпността изобщо рязко е намаляла и гангстерите не се разхождат безнаказано по улиците. Ние контролираме нещата — хората контролират нещата.
Той замълча и Бош зачака, но не последва нищо повече.
— Обаче… — подкани го Хари.
Гант сви рамене.
— Много хора са без работа, много магазини и фирми фалираха. Тук няма особено големи възможности, Хари. Ясно ти е до какво води това. До неудовлетвореност, яд, отчаяние. Затова казвам, че може да се случи всичко. Историята се движи циклично. Повтаря се. Може да се случи пак, естествено.
Бош кимна. Мнението на колегата му не се различаваше съществено от неговото.
— Може ли за известно време да задържа тези папки?
— Стига да ги върнеш — каза Гант. — Ще ти дам и черната кутия.
Пресегна се зад себе си и вдигна кутията. Бош се усмихна.
— Какво, не я ли искаш?
— Не, не, искам я. Просто се сетих за един мой някогашен партньор. От много отдавна. Казваше се Франки Шиън и…
— Познавах го Франки. Жалко, че се случи така.
— Да, но преди това, когато бяхме партньори, той винаги казваше, че при разследване на убийство трябва да намериш черната кутия. Това е първото — да намериш черната кутия.
На лицето на Гант се изписа объркване.
— Като черна кутия в самолет ли?
Бош кимна.
— Да. Както при самолетна катастрофа трябва да намерят черната кутия с всички записи от полета. Ако я открият, ще разберат какво се е случило. Франки казваше, че с местопрестъплението и самото убийство е същото. Едно нещо свързва и обяснява всичко. Намериш ли го, печелиш. Все едно да намериш черната кутия. А ето че сега ти ми даваш черна кутия.
— Е, не очаквай прекалено много от тая тук. Викаме им кутиите ОПСУХ. Това са просто картотеките от онова време.
Преди епохата на МИТ, мобилния информационен терминал, инсталиран във всяка патрулка, полицаите носеха в задните си джобове фишове — картончета с размери осем на тринайсет сантиметра, на които си водеха бележки за разпитите на терен. Те съдържаха датата, часа и мястото на разпита, както и името, възрастта, адреса, прякорите, татуировките и принадлежността на разпитания към съответната банда. Имаше и графа за коментар на полицая, в която се отбелязваха всички други съществени наблюдения.
От тукашния клон на Американския съюз за граждански свободи отдавна бяха заклеймили полицейската практика за провеждане на разпити на терен — бяха ги обявили за противоконституционен произвол и изнудване. Управлението обаче не се отказа от нея.
Бош взе кутията, отвори я и видя, че е пълна с изтъркани фишове.
— Как е оцеляла след чистката?
Имаше предвид преминаването към дигитално съхраняване на информацията в Управлението. Всички документи се дигитализираха, за да отворят път за електронното бъдеще.
— А бе, ние знаехме, че ако ги архивираме в компютрите, от тях ще липсват всевъзможни неща. Защото са ръкописни, Хари. Понякога не можеш да разчетеш почерка, даже от това да ти зависи животът. Наясно бяхме, че повечето информация от фишовете няма да влезе в база данните, нали разбираш какво искам да кажа? Затова запазихме колкото може повече от черните кутии. Имаш късмет, че още пазим кутията за Сикстис. Дано нещо вътре да ти е от помощ.
Бош отмести стола си назад и се изправи.
— Непременно ще ти я върна.
4.
Когато се върна в „Неприключени следствия“, още нямаше дванайсет. Отделът пустееше — повечето детективи идваха на работа рано и съответно рано излизаха в обедна почивка. Нямаше го и Дейвид Чу, партньора му, но това не смути Хари. Чу можеше да е на обяд, някъде из сградата или в лабораториите по криминалистика. Бош знаеше, че партньорът му работи по няколко „пратки“, тоест по предварителни фази на разследване, по време на които генетични, дактилоскопски или балистични свидетелства се подготвяха и пращаха в различни лаборатории за анализ и сравнение.