18 юни 2004 — Данте Спаркс — 11-о авеню и Хайд Парк (убиецът неизвестен)
8 юли 2007 — Байрън Бекълс — Сентинела Парк/Степни Стрийт (убиецът неизвестен)
1 декември 2009 — Трумънт Стори — Западна 76-а/Съркъл Парк (убиецът неизвестен)
Последните три убийства бяха делата, за които му беше дал материали Гант и за които нямаше балистична информация. Бош проучи списъка и забеляза седемгодишната пауза в известните случаи на използване на пистолета между Риджис и Вон, после направи справка с досието на Трумънт Стори, изтеглено от база данните на Националния криминален информационен център. Според него Стори бил в затвора от 1997-а до 2002-ра с петгодишна присъда за нанасяне на тежък побой. Паузата в използването на оръжието можеше да се обясни с предположението, че Стори го е оставил в скривалище, за което е знаел само той.
След това детективът разтвори градския си атлас и отбеляза с молив местопрестъпленията. Първите пет се събираха на една страница от дебелата книга — убийствата бяха извършени на територията на Ролинг Сикстис. Последното, убийството на Трумънт Стори, беше на следващата страница. Трупът му бил открит на тротоар в Съркъл Парк — в сърцето на територията на Седем-три.
Бош дълго изучава картата, като прелистваше страниците назад-напред. Като имаше предвид, че според Джорди Гант Стори най-вероятно е бил захвърлен на мястото, където са намерили тялото му, стигна до заключението, че концентрацията на местопрестъпленията обхваща съвсем малък участък от града. Шест убийства, може би с едно и също оръжие. И всичко започваше с единственото убийство, което не се вписваше в картината на следващите. На фоторепортерката Анеке Йесперсен, застреляна далеч от дома си.
— Снежанка — промълви Хари.
Отвори дневника на убийството на Йесперсен и погледна снимката от журналистическия й пропуск. Нямаше представа какво е правела там сама и какво се е случило.
Придърпа черната кутия. Тъкмо я отваряше, когато джиесемът му започна да звъни. Дисплеят показваше, че се обажда Хана Стоун, жената, с която имаше връзка от близо година.
— Честит рожден ден, Хари!
— Кой ти каза?
— Една птичка.
Дъщеря му.
— Тя по-добре да си гледа нейната работа.
— Мисля, че това е нейна работа. Знам, че довечера сигурно ще си изцяло неин, затова се обаждам да видя дали мога да те изведа на празничен обяд.
Бош си погледна часовника. Вече беше обяд.
— Днес ли?
— Днес имаш рожден ден, нали? Щях да ти позвъня по-рано, обаче груповият ми сеанс се проточи. Хайде, какво ще кажеш? Знаеш, че тук имаме най-страхотните будки за тако в града.
Хари трябваше да разговаря с нея за Сан Куентин.
— Не знам за будките, но ако няма задръствания, ще стигна при теб за двайсет минути.
— Идеално.
— До скоро.
Бош затвори и погледна черната кутия на бюрото си. Щеше да се заеме с нея следобед.
Предпочетоха ресторант пред будка за тако. В Панорама Сити трудно можеше да се намери луксозно заведение, затова отидоха във Ван Найс и обядваха в кафетерията в мазето на съдебната палата. Тя също не можеше да се определи като луксозна, но почти всеки ден един възрастен музикант свиреше джаз на малък роял в ъгъла. Една от градските тайни, известни на Бош. Хана се впечатли. Избраха си маса близо до рояла.
Разделиха си сандвич с пуешко и изядоха по чиния супа. Музиката запълваше паузите в разговора. Хари се учеше да се чувства добре с Хана. Бяха се запознали преди година, докато той разследваше поредния стар случай. Хана беше психотерапевт и работеше с извършители на сексуални престъпления след освобождаването им от затвора. Тежка работа, която й разкриваше част от същото мрачно познание за света, каквото носеше в себе си и Бош.
— Не съм те чувала от няколко дни — каза тя. — С какво се занимава?
— А, с един стар случай. Разходка на оръжие.
— Какво означава това?
— Да свържеш оръжието от един случай с друг, после с трети и така нататък. Да го „разходиш“. Нямаме самото оръжие, но балистичните съвпадения свързват случаите. Нали разбираш, през години, територии, жертви. На такъв случай му казваме „разходка на оръжие“.
Не й обясни нищо повече и Хана кимна. Знаеше, че Бош никога не отговаря подробно на въпросите за работата си.
Хари дослуша изпълнението на „Меланхолия“, прокашля се и каза:
— Вчера се срещнах със сина ти, Хана.
Колебаеше се как да отвори тази тема. И затова в крайна сметка пристъпи без предисловия. Хана рязко остави лъжицата в чинията си, което накара пианиста да вдигне ръце от клавишите.