— Какво искаш да кажеш?
— Бях в Сан Куентин по случая — отвърна Бош. — Нали разбираш, разхождах оръжието и трябваше да се срещна с един човек там. Когато свърших, имах малко време, затова поисках да се видя със сина ти. Останах с него само десетина-петнайсет минути. Обясних му кой съм и той каза, че си му разказвала за мен.
Хана впери очи в далечината и той разбра, че е подходил лошо. Синът й не беше тайна. Надълго бяха разговаряли за него. Признал се за виновен в изнасилване и го осъдили. Неговото престъпление почти съсипало майка му, но накрая намерила начин да продължи живота си, като сменила насоката на работата си. Прехвърлила се от семейна терапия към занимания с престъпници като сина й. И тъкмо това я бе срещнало с Бош. Той бе благодарен за присъствието й в живота му и разбираше мрачната ирония на тази щастлива случайност. Ако синът й не беше извършил такова ужасяващо престъпление, Хари нямаше да се запознае с майка му.
— Сигурно трябваше да те предупредя — продължи той. — Извинявай. Просто не бях сигурен, че ще ми остане време да се срещна с него. Поради орязания бюджет не ни позволяват нощувки. Трябва да отидеш и да се върнеш за един ден, затова не бях сигурен.
— Как изглежда?
Двете думи бяха изречени с майчински страх.
— Ами, добре. Попитах го как е и той каза, че всичко било наред. Не забелязах нищо, което да ме обезпокои, Хана.
Синът й живееше на място, където си или хищник, или жертва. Той не беше едър. За да извърши престъплението, упоил жертвата си, а не я надвил. В затвора нямал никакви преимущества и често самият той ставал жертва — Бош го знаеше от разказите на Хана.
— Виж, не е нужно да разговаряме за това. Просто исках да знаеш. Не го бях планирал. Имах повече време и просто помолих да го видя. Позволиха ми.
Тя не отговори веднага, но после думите й прозвучаха настойчиво.
— Не, трябва да разговаряме. Искам да знам всичко, което ти е казал, всичко, което си видял. Той ми е син, Хари. Каквото и да е направил, той ми е син.
Бош кимна.
— Каза да ти кажа, че те обича.
5.
Когато Бош се върна на работа, отдел „Неприключени следствия“ беше в пълен състав. Черната кутия си стоеше там, където я бе оставил, а партньорът му седеше на бюрото си и пишеше на компютърната клавиатура.
— Как върви, Хари? — попита той, без да откъсва поглед от екрана.
— Върви.
Бош седна. Очакваше Чу да спомене за рождения му ден, но по-младият детектив не каза нищо. Двете бюра бяха залепени за срещуположни стени в затворената с ниски прегради кабинка, тъй че те работеха с гръб един към друг. В стария Паркър Сентър, където беше преминала почти цялата кариера на Хари, партньорите седяха един срещу друг. Новото разположение му харесваше повече. Даваше му усещане за уединение.
— Какво има в черната кутия? — попита Чу зад гърба му.
— Фишове за Ролинг Сикстис. Хващам се за сламки с надеждата, че нещо може случайно да изскочи.
— Желая ти успех.
Като партньори им възлагаха едни и същи следствия, но после двамата си ги разпределяха, докато дойдеше време за работа на терен, например проследяване или обиск. Арестите също винаги се извършваха в тандем. Тази практика им даваше представа за работното натоварване на другия. Обикновено в понеделник сутрин пиеха заедно кафе, за да обсъдят делата и докъде са стигнали в конкретната си работа. Предишния следобед Бош вече беше разказал на Чу за посещението си в Сан Куентин.
Отвори кутията и се втренчи в дебелата пачка фишове. Внимателният им анализ сигурно щеше да му отнеме целия следобед и част от вечерта. Това не го притесняваше, само че нямаше търпение. Извади фишовете и след като ги прегледа набързо, установи, че са подредени хронологично и обхващат четирите години, посочени на етикета. Реши първо да се съсредоточи върху годината на убийството на Анеке Йесперсен. Отдели фишовете от 1992-ра и започна да чете.
Запознаването с един фиш отнемаше само секунди. Имена, прякори, адреси, номера на шофьорски книжки и други данни. Полицаят, провел разпита, често записваше и имената на други гангстери, които са били с разпитвания по това време. Няколко имена във фишовете се повтаряха или като обект на разпита, или като известни съучастници.
Бош нанасяше всеки адрес от фишовете — мястото на разпита и местожителството от шофьорската книжка на обекта — в градския атлас, в който вече бяха маркирани убийствата с беретата модел 92. Търсеше близки връзки с шестте убийства. Имаше няколко и те бяха очевидни. Две убийства бяха извършени на улични ъгли, на които обикновено се беше въртяла търговия с дрога. Имаше логика. Патрулните полицаи и отрядите на ОПСУХ трябваше да са издебвали гангстери, събиращи се на такива места.