— Миличка, не искам да си навлечеш неприятности. Когато кандидатстваш в академията, не бива да имаш никакви…
— Нямам фалшива книжка, успокои ли се? Накарах Хана да купи бирата. Сега доволен ли си?
Пусна подаръците на масата, обърна се и изчезна в коридора. Бош чу вратата на спалнята й да се затръшва.
Изчака малко, изправи се, мина по коридора и почука на вратата й.
— Стига, Мади, съжалявам. Хайде да си хапнем торта и да забравим за това.
Не получи отговор. Натисна бравата, но се оказа заключено.
— Стига, Мади, отвори. Съжалявам.
— Иди да си изядеш тортата.
— Не искам да ям торта без тебе. Виж, съжалявам. Аз съм ти баща. Трябва да внимавам и да те пазя. Просто исках да се уверя, че няма да се забъркаш в някаква неприятност.
Мълчание.
— Виж, откакто взе книжка, ти получи повече свобода. Преди ми беше приятно да те возя до мола — сега шофираш сама. Просто исках да се уверя, че не си допуснала някоя грешка, която може да ти навреди. Съжалявам, не постъпих както трябва. Извинявай.
— Слагам си слушалките и няма да те чувам повече. Лека нощ.
Бош овладя желанието си да разбие вратата с рамо. Вместо това опря чело в нея и се заслуша. Чу тенекиения звук на музика, носещ се от слушалките на дъщеря му.
Върна се в дневната и седна на дивана. Извади телефона си и прати на Мади извинителен есемес, като използва азбуката на ЛАПУ. Знаеше, че тя ще я дешифрира.
Иън
Зора
Ванеса
Иън
Нора
Ян
Ванеса
Ана
Йорк
Океан
Тифани
Тифани
Ванеса
Океан
Ян
Гордън
Лили
Уилям
Питър
Ана
Ванеса
Тифани
Ана
Тифани
Кейт
Океан
Зачака отговор, но след като не получи, взе дневника на убийството и се захвана за работа с надеждата, че като се потопи в делото, ще забрави току-що допуснатата родителска грешка.
Най-дебелият документ в дневника беше хронологията, защото представляваше подробно описание на всеки ход, направен от детективите, всеки телефонен разговор, всяко запитване от обществеността. Следователите от СРПИВБ поставили три билборда на Креншоу Булевард с цел да предизвикат обществена реакция към неразкритото убийство на Йесперсен. Обещали награда от 25 000 долара за информация, която да доведе до арест и присъда. В резултат на билбордовете и перспективата за награда се получили стотици телефонни обаждания, вариращи от сериозни до абсолютно измислени сведения, както и жалби на граждани от усърдието на управлението в разследването на убийство на бяла жена, след като по време на безредиците били извършени и много неразкрити убийства на чернокожи и латиноамериканци. Детективите от СРПИВБ надлежно отразяваха всяко обаждане в хронологията и посочваха съответните си действия. При първото си запознаване с дневника Бош набързо беше прелистил тези страници, ала сега разполагаше с имена, свързани с делото, и искаше да види дали няма да изскочи някое от тях.
През следващия час прочете десетки страници от хронологията. Имената на Чарлз Уошбърн, Руфъс Колман и Трумънт Стори не се споменаваха. Повечето информации от граждани на пръв поглед изглеждаха безполезни и Хари разбираше защо не им е обърнато внимание. Неколцина информатори бяха дали други имена, но след допълнителни проверки следователите ги бяха отхвърлили. В много случаи анонимни обаждания посочваха невинни хора с цел полицията да ги разследва и да им вгорчи живота, докато свалят подозренията от тях — и причината за цялото това упражнение нямаше нищо общо с убийството.
Към 1993-та, с разформироването на спецчастта и свалянето на билбордовете, обажданията започваха да оредяват. След предаването на делото Йесперсен в участъка на Седемдесет и седма улица записите ставаха малко и редки. Единствено братът на Анеке, Хенрик, и неколцина журналисти от време на време бяха проверявали как върви следствието. Но един от последните записи привлече вниманието на Бош.
На 1 май 2002-ра, десетата годишнина от убийството, в хронологията имаше отбелязано обаждане от някой си Алекс Уайт. Това име не говореше нищо на детектива, обаче записът завършваше с телефонен номер с код 209. Обаждането беше обозначено като справка за хода на следствието. Гражданинът питал дали делото е приключено.
Записът не съдържаше информация защо Уайт се интересува от случая. Бош нямаше представа какъв е този човек, но телефонният код го заинтригува. Не бе, лосанджелиски.