Отвори лаптопа си, пусна кода в Гугъл и скоро установи, че е на окръг Станислаус в калифорнийската Централна долина, на четиристотин километра от Лос Анджелис. Погледна си часовника. Беше късно, ала не чак и толкова. Набра номера. След първото иззвъняване се включи телефонен секретар и се разнесе приятен женски глас.
— Свързахте се с „Козгроув Трактър“, генерален представител на „Джон Диър“ за Централната долина. Адрес: Модесто, Кроус Ландинг Роуд деветстотин и дванайсет. Намираме се в удобна близост до Голдън Стейт Хайуей и работим от понеделник до събота от девет до шест. Ако оставите съобщение, представител на отдел „Продажби“ ще се свърже с вас при първа възможност.
Бош затвори преди сигнала. Щеше да позвъни пак на другия ден през работно време. А и знаеше, че „Козгроув Трактър“ може да няма нищо общо с обаждането. През 2002-ра същият номер можеше да е принадлежал на друга фирма или физическо лице.
— Готов ли си за тортата?
Хари вдигна очи. Дъщеря му беше излязла от спалнята си. Сега носеше дълга нощница. Роклята сигурно висеше на закачалка в гардероба й.
— Разбира се.
Той затвори дневника на убийството, изправи се и го остави на масичката. Когато се приближи до масата в трапезарията, понечи да прегърне Мади, но тя се отдръпна и се обърна към кухнята.
— Ще ида за нож, вилици и чинии.
От кухнята му извика да си отвори подаръците, като започне от очевидния, ала Хари я изчака да се върне.
Докато момичето режеше тортата, той разкъса опаковката на продълговатата тясна кутия. Знаеше, че вътре има вратовръзка. Маделин често отбелязваше, че вратовръзките му били стари и скучни. Веднъж дори му подметна, че взимал идеите си за вратовръзки от стария сериал „Полицейска мрежа“, при това от годините с черно-бели серии.
Вътре откри вратовръзка на преливащи сини, зелени и лилави шарки.
— Прекрасна е! — каза той. — Ще си я сложа още утре.
Дъщеря му се усмихна и Хари се насочи към втория подарък. Оказа се комплект от шест кутии с компактдискове — наскоро издадена колекция от записи на живо на Арт Пепър.
— „Неиздаваният Арт — прочете Бош. — В шест части“. Как ги намери?
— По интернет — отвърна Мади. — Издала ги е жена му.
— Изобщо не бях чувал за това.
Тя е поставила свой етикет: „Изборът на вдовицата“.
Хари видя, че в някои кутии има повече от един диск. Това беше много музика.
— Да послушаме ли?
Дъщеря му му подаде чиния с парче мраморна торта.
— Имам още малко домашни. Трябва да си отида в стаята, но ти послушай.
— Може да пусна първия.
— Дано ти хареса.
— Няма начин да не ми хареса. Мерси, Мади. За всичко.
Бош остави чинията и дисковете на масата и протегна ръце да я прегърне. Този път тя му позволи и това го изпълни с благодарност.
7.
В сряда Бош отиде на работа пръв. Пресипа купеното на идване кафе в чашата, която държеше в чекмеджето на бюрото си, сложи си очилата за четене и провери за телефонни съобщения с надеждата да е извадил късмет и да научи, че през нощта са арестували Чарлз Уошбърн и гангстерът го очаква в килия в участъка на Седемдесет и седма улица. Ала нито в телефона, нито в имейла му имаше нещо за Дребосъка, който явно продължаваше да е на свобода. Имаше обаче отговор на имейла му до брата на Анеке Йесперсен. Обзе го вълнение, когато позна думите в полето за темата: „Разследване на убийството на Вашата сестра“.
Преди седмица, когато Бюрото за контрол на алкохола, тютюна, огнестрелните оръжия и взривните вещества го уведоми, че гилзата от убийството на Йесперсен съвпада с тези от две други убийства, делото премина от предварителна фаза в активно разследване. Правилникът на отдел „Неприключени следствия“ изискваше в такива случаи да предупреждават роднините на жертвата. Това обаче криеше рискове. Следователят най-малко искаше да даде измамни надежди на близките или излишно да ги върне към мъчителната загуба. Първоначалното съобщение винаги трябваше да е деликатно, а това означаваше да се обръщат към специално избран член на семейството с внимателно пресята информация.
В старите следствени материали по делото Йесперсен имаше данни само за един роднина, който живеел в Копенхаген. В запис от 1999-а се посочваше имейл адресът на брата на жертвата, Хенрик Йесперсен. Бош му прати писмо, без да има представа дали адресът е валиден след цели тринайсет години. Системата не му върна съобщението, но и не получи отговор. След два дни го прати отново, със същия резултат. Когато започна да се готви за срещата с Руфъс Колман в Сан Куентин, Хари просто остави този въпрос настрани.