По случайност една от причините за ранното идване на Бош в службата беше намерението му да потърси телефонния номер на Хенрик Йесперсен в Копенхаген, където бяха девет часа напред от Лос Анджелис.
Сега се оказваше, че датчанинът го е изпреварил и отговорът му се е получил в два през нощта лосанджелиско време.
Уважаеми господин Бош, благодаря Ви за писмо, което погрешка прехвърлено в папката за спам. Видях го сега и веднага Ви отговарям. Огромна благодарност на Вас и ЛАПУ за диренето на убиеца на сестра ми. Анеке продължава ужасно ни липсва тук в Копенхаген. Вестник БТ, където работи тя, постави месингова плоча в памет на тази смела журналистка, която е герой. Надявам се да хванете лошите хора, които убили. Ако може да разговаряме един с друг, най-добре се обаждате на моя служебен телефон в хотела, където работя всеки ден като директор. Номерът, на който можете да позвъните, е 00–45–25–14–63–69.
Надявам се да намерите убиеца. Това означава извънредно много за мен. Със сестра ми бяхме близнаци. Тя много ми липсва.
Хенрик.
P.S. Анеке Йесперсен не била за почивка. Била за репортажа.
Бош дълго се взира в последния ред от писмото. Послеписът, изглежда, отговаряше на нещо конкретно в неговия имейл, който беше копиран отдолу.
Уважаеми господин Йесперсен, аз съм детектив от сектор „Грабежи и убийства“ в Лосанджелиското полицейско управление. Възложено ми е да продължа разследването на убийството на Вашата сестра Анеке, извършено на 1 май 1992 г. Не бих искал да Ви безпокоя и да Ви причинявам повече болка, но като следовател съм длъжен да Ви уведомя, че активно разследвам нови улики по случая. Извинявам се, че не знам Вашия език. Ако знаете английски, моля, отговорете на писмото ми или ми се обадете на някой от посочените по-долу телефонни номера.
Изтекли са двайсет години, откакто сестра Ви е пристигнала в нашата страна на почивка и е изгубила живота си, заминавайки за Лос Анджелис, за да отрази безредиците в града за своя вестник в Копенхаген. Ще положа всички усилия и се надявал, че най-после ще мога да разкрия това убийство. Очаквам Вашето обаждане.
Струваше му се, че послеписът на Хенрик не се отнася непременно за безредиците. Може би искаше да каже, че сестра му е отишла в Съединените щати за друг репортаж и се е отклонила, за да отрази безредиците в Лос Анджелис.
Но това щеше да си остане само предположение, докато не разговаряше лично с Хенрик. Погледна стенния часовник и пресметна наум. В Копенхаген тъкмо минаваше 16.00. Имаше голяма вероятност да намери Хенрик в хотела.
Отговори му рецепционистка, която му съобщи, че е изпуснал директора — току-що си бил тръгнал. Бош остави името и телефонния си номер, но без съобщение. След като затвори, прати на Хенрик имейл с молба да му се обади колкото може по-скоро, през деня или нощта.
Извади следствените материали от очуканото си куфарче и започна да ги чете наново, този път през филтъра на нова хипотеза — че когато е пристигнала в Съединените щати, Анеке Йесперсен вече е работела по конкретен репортаж.
Скоро отделни елементи започнаха да си застават на мястото. Сега разбираше, че жертвата е имала малко багаж, тъкмо защото не е била на почивка. Защото е била на работа и е носела работно облекло. Една раница, и толкова. За да пътува бързо и лесно. За да се придвижва в търсене на информация — какъвто и да е бил репортажът.
Промяната на ъгъла подчертаваше други неща, които бе пропуснал. Йесперсен беше фоторепортерка.
Заснемаше репортажи. Пишеше репортажи. Но нито при трупа, нито сред вещите в мотелската й стая бяха открили бележник. Ако е правела репортаж, не трябваше ли да си е водила записки? Не трябваше ли в някой от джобовете на елека й или в раницата й да е имало бележник?
— Още нещо? — произнесе Бош и се огледа наоколо, за да се увери, че все още е сам.
Пропускаше ли още нещо? Какво трябваше да е носила? Опита се да си представи, че е в мотелска стая. Излизаше, затваряше вратата. Какво трябваше да носи в джобовете си?
Известно време размишлява за това, после му хрумна нещо. Бързо запрелиства папката и намери ръкописния списък с всички вещи, открити от съдебните медици по тялото или дрехите на жертвата: портфейл, монети, часовник и скромна сребърна верижка на шията.
— Няма ключ за стаята — отново каза на глас детективът.