Пресичаше паркинга на път към колата си и си мислеше къде да обядва, когато му позвъни Алекс Уайт от Модесто. Ненадейното сутрешно обаждане толкова го заинтригувало, каза той, че прекъснал играта на голф едва на деветата дупка. Но също отбеляза, че друг фактор за това решение бил резултатът му от петдесет и девет точки.
Според документите на счетоводителя самоходната косачка бе купена от „Козгроув Трактър“ на 27 април, 2002-ра и взета на 1 май, десетата годишнина от убийството на Анеке Йесперсен — същия ден, в който някой, представил се като Алекс Уайт, се бе обадил от номера на представителството в ЛАПУ и се бе интересувал за делото.
— Господин Уайт, налага се пак да ви попитам: в деня, в който сте взели косачката си, обаждали ли сте се от представителството в Управлението да се интересувате за едно дело за убийство?
Уайт се засмя.
— Това е невероятно! Не, не съм се обаждал в ЛАПУ.
Никога през живота си не съм се обаждал в ЛАПУ. Някой е използвал името ми и не мога да обясня защо, детектив Бош. Направо недоумявам.
Хари го попита дали на документите има някакви имена и Уайт му продиктува две. На продавача, Реджи Банкс, и на търговския директор, подписал сделката, Джери Хименес.
— Добре, господин Уайт — каза Бош. — Изключително много ми помогнахте. Благодаря ви и съжалявам, ако съм ви провалил голфа.
— Няма проблем, и без това темпото ми не го биваше. Но знаете ли какво ще ви кажа? Ако някога разгадаете тази мистерия и научите кой се е обаждал под моето име, ще ми съобщите, нали?
— Непременно, господин Уайт. Приятен ден.
Докато отключваше колата си, Бош размишляваше за всичко това. От подробност, която трябваше да се провери, мистерията с Алекс Уайт се превръщаше в нещо повече. Сега със сигурност знаеше, че някой се е обаждал от представителството на „Джон Диър“ да се интересува за делото Йесперсен, обаче под фалшива самоличност, използвайки името на клиент, който същия ден е бил във фирмата. За Хари това тотално променяше нещата с обаждането. То вече не беше само необясним сигнал на радара. Тук имаше нещо важно, което трябваше да обясни и разбере.
8.
Реши да прескочи обяда и да се върне в отдела. За щастие завари там Чу и го помоли да пусне имената на Реджиналд Банкс и Джери Хименес в база данните. После забеляза мигащата лампичка на телефона си и провери съобщението. Беше пропуснал обаждане от Хенрик Йесперсен. Изруга, като се чудеше защо датчанинът не е позвънил и на джиесема му, който също фигурираше в имейлите.
Погледна стенния часовник и пресметна, че в Дания е девет вечерта. В съобщението си Хенрик бе дал домашния си телефон и Хари го набра. Наложи се да чака дълго, докато сигналът пресичаше цял континент и океан. Вече започваше да се пита дали сигналът е поел на изток, или на запад, но най-после отсреща отговориха.
— Обажда се детектив Бош от Лос Анджелис. С Хенрик Йесперсен ли разговарям?
— Да, аз съм Хенрик.
— Извинявам се, че ви се обаждам толкова късно. Удобно ли е да поговорим няколко минути?
— Да, разбира се.
— Добре. Благодаря ви, че отговорихте на моя имейл. Имам няколко допълнителни въпроса, ако не възразявате.
— С удоволствие ще ви отговоря.
— Благодаря. Ъъъ, първо исках да кажа, както посочих и в имейла си, че разследването на убийството на сестра ви е високоприоритетно. Активно работя по делото. Макар убийството да е извършено преди двайсет години, сигурен съм, че това е нещо, от което боли и до днес. Съжалявам за загубата й.
— Благодаря, детектив. Тя беше красавица и силно се вълнуваше от различни неща. Страшно ми липсва.
— Убеден съм.
През годините Бош беше разговарял с много хора, чиито близки са станали жертва на насилие. Вече не им знаеше броя, но от това нито му ставаше по-лесно, нито съчувствието му намаляваше.
— Какво искате да ме питате?
— Ами, първо, за послеписа във вашия имейл. Пишете, че Анеке не е била на почивка, и исках да изясня този въпрос.
— Да, не беше на почивка.
— Да, знам, че не е била на почивка, когато е отишла в Лос Анджелис да отрази безредиците за своя вестник, но вие искате да кажете, че тя изобщо не е заминала за Съединени щати на почивка, така ли?
— През цялото време беше там по работа. Правеше репортаж.
Бош придърпа един бележник, за да си води записки.
— Знаете ли какъв репортаж е правила?
— Не, не ми е казвала.