— Тогава откъде знаете, че е дошла тук по работа?
— Каза ми, че заминава да прави репортаж. Не ми обясни какъв. Тя беше журналистка и не споделяше такива неща.
— Дали нейният шеф или редакторът й са знаели за какъв репортаж става дума?
— Едва ли. Тя беше на свободна практика, нали разбирате. Продаваше снимки и репортажи на „Берлингске Тидене“. Понякога й възлагаха репортажи, обаче не винаги. Сама си правеше репортажите и после им съобщаваше какво има, нали разбирате.
В докладите и публикациите в медиите се споменаваше за редактора на Анеке, затова Бош знаеше, че има отправна точка, но все пак попита:
— Случайно да ви е известно името на нейния тогавашен редактор?
— Да, Яник Фрей. Той говори на панихидата й. Много мил човек.
Хари поиска телефонния му номер.
— Не, не го знам. Съжалявам.
— Няма нищо. Мога да го намеря. Добре, бихте ли ми казали кога за последен път разговаряхте със сестра си?
— В деня преди тя да замине за Америка. Видяхме се.
— И тя нищо ли не ви спомена за репортажа, по който работи?
— Не съм я питал и тя не ми каза нищо.
— Но сте знаели, че ще идва тук, така ли? Срещнали сте се, за да се сбогувате.
— Да, и да й дам данните за хотелите.
— Какви данни?
— Вече трийсет години съм в хотелиерския бизнес. Навремето й правех резервациите, когато пътуваше.
— Не са ли й ги правили от вестника?
— Не, тя беше на свободна практика и чрез мене ставаше по-лесно. Винаги аз й организирах пътуванията. Даже там, където се водеше война. Тогава нямаше интернет, нали разбирате. По-трудно се намираше къде да отседнеш. Затова Анеке ме караше да го върша аз.
— Ясно. Случайно да си спомняте къде е отсядала в Съединените щати? Била е тук няколко дни преди безредиците. Къде е ходила, освен в Ню Йорк и Сан Франциско?
— Ще трябва да проверя дали знам.
— Моля?
— Ще се наложи да отида до склада, където си държа архива. Пазя много неща от онова време… заради случилото се. Ще проверя. Спомням си, че не е била в Ню Йорк.
— Само е кацнала там, така ли?
— Да, и е взела друг полет за Атланта.
— Какво е имало в Атланта?
— Това не знам.
— Добре. Кога смятате, че ще можете да отидете до склада, Хенрик?
На Бош му се искаше да го помоли да побърза, но се овладя.
— Не съм сигурен. Далече е. Ще трябва да отсъствам от работа.
— Разбирам. Но може да се окаже от полза. Бихте ли ми пратили имейл веднага щом проверите? Или ми се обадете.
— Да, разбира се.
Хари се вторачи в бележника, замислен за следващия си въпрос.
— Хенрик, къде е била сестра ви преди да пристигне в Съединените щати?
— Беше тук, в Копенхаген.
— Искам да кажа, къде е била последната й командировка, преди да замине за Съединените щати?
— Известно време беше в Германия, а преди това в Кувейт, за войната.
Имаше предвид „Пустинна буря“. Бош знаеше, че Анеке е била там, от материалите за нея в пресата. Записа си „Германия“. Това беше нещо ново.
— Къде в Германия, знаете ли?
— В Щутгарт, това го помня.
Хари си го отбеляза в бележника и реши, че е получил всичко възможно от Хенрик, докато датчанинът не отидеше в склада си, за да провери информацията за пътуванията на Анеке.
— Тя каза ли ви защо отива в Германия? Репортаж ли е правила?
— Не ми каза. Помоли ме да й резервирам хотел в близост до американската военна база. Това си го спомням.
— Нищо друго ли не ви каза?
— Нищо повече. Не разбирам какво значение има, след като е убита в Лос Анджелис.
— Сигурно няма, Хенрик. Но понякога е добре да хвърлиш голяма мрежа.
— Какво означава това?
— Означава, че ако задаваш много въпроси, получаваш много информация. Не цялата е полезна, обаче се случва да извадиш късмет. Благодаря ви за търпението и за разговора.
— Ще разкриете ли убиеца, детектив?
Бош не отговори веднага.
— Правя всичко възможно, Хенрик. И ви обещавам, че ще съобщя първо на вас.
Разговорът с Хенрик го изпълни с енергия, въпреки че не беше получил всички сведения, които искаше. Същността на случая си оставаше неясна, но нещата се бяха променили. Допреди малко повече от ден му се струваше, че следствието е стигнало до задънена улица и скоро ще се наложи пак да опакова кашоните и да върне Анеке Йесперсен в склада с неприключени дела и забравени жертви. Сега обаче се появяваше искрица. Имаше загадки и въпроси, които очакваха отговор. Продължаваше да е в играта.