Выбрать главу

Бош натисна през найлона централния клавиш на джиесема на Уошбърн и екранът се освети. Както и очакваше, телефонът беше защитен с парола.

— Опа, трябва парола.

Хари го повдигна към арестанта.

— Кажи ми я и аз ще набера номера на адвоката ти.

— Не, нема нужда. Върнете ме в маймунарника и ще се обадя от платения телефон.

— Защо не от този? Сигурно имаш клавиш за бързо набиране на твоя човек, нали?

— Щото т’ва не е моят телефон и не я знам паролата.

Бош разбираше, че в джиесема сигурно има дневник на повикванията и списък на контактите, които могат да донесат още по-големи неприятности на Уошбърн. Дребосъка нямаше друг избор, освен да отрече, че е негов, въпреки че това звучеше смехотворно.

— Айде бе! Малко е странно, понеже са го извадили от джоба ти. Заедно с тревата и парите.

— Вие сте ми го подхвърлили тоя боклук. Искам да се обадя на адвоката си.

Хари кимна и се обърна към Гант. Движеше се по изключително тънък конституционен лед.

— Знаеш ли какво означава това, Джорди?

— Обясни ми.

— Означава, че този тип е носил дрога в единия си джоб и дебела пачка в другия. Разбираш ли, това, че е нямал лула, е грешка. Защото ако не носиш средство за лична консумация, законът го приема като притежание с цел продажба. Което е тежко престъпление. Неговият адвокат сигурно ще му го обясни подробно.

— К’ви ги дрънкаш бе, човек? — възрази Уошбърн. — Немаше и трийсе грама! Не съм искал да шиткам тревата и ти го знаеш!

Бош го погледна и попита:

— На мене ли говориш? Защото преди малко ми каза, че искаш адвокат, а след като си го заявил, аз трябва да млъкна. Сега да разговаряме ли искаш?

— Само викам, че не съм искал нищо да шиткам.

— Искаш ли да си поговорим?

— Давай да си поговориме, щом с т’ва ше решиме проблема.

— В такъв случай трябва да го направим по законния ред.

Извади бланката за отказ от права от джоба на сакото си и накара Уошбърн да я подпише. Този театър едва ли щеше да издържи пред Върховния съд, но той се съмняваше, че ще се стигне дотам.

— Добре, Дребосък, хайде да си поговорим. Засега знам само какво има в плика. И това означава, че ти си наркодилър и че тъкмо за това трябва да ти повдигнем обвинение.

Слабите рамене на Уошбърн се напрегнаха и той сведе глава. Хари си погледна часовника.

— Ама не го мисли толкова, Дребосък. Защото тревата ми е най-малкият проблем. Просто ще я използвам, за да те държа с нея в ръцете си, защото предполагам, че човек, който не плаща издръжката на детето си, няма достатъчно кинти, за да събере двайсет и пет бона гаранция.

Бош отново вдигна плика е тревата.

— Това ще те държи вътре, докато аз действам по онова другото нещо, дето съм го започнал.

Уошбърн го погледна.

— Да бе, как ли пък не! Ше изляза. Имам хора.

— Да, ама хората се покриват, когато дойде време да се събират пари. — Обърна се към Гант. — Забелязал ли си го, Джорди?

— Да. Всички гледат да се чупят, особено когато някой техен е загазил. Викат си: защо да си правя труда да събирам пари за гаранция, след като той тъй или иначе отива в пандиза.

Бош кимна и отново погледна Уошбърн.

— К’ви са тия глупости? — попита Дребосъка. — Шо си ми се наострил бе, човек? К’во съм направил?

Хари забарабани с пръсти по масата.

— Е, ще ти кажа, Дребосък. Аз работя в центъра и нямаше да бия целия път до тука само за да чета конско на някой заради някакво си пакетче трева. Разбираш ли, аз разследвам убийства. Работя по стари случаи. Знаеш ли какво означава това? Отпреди много години. Понякога отпреди двайсет.

Наблюдаваше Уошбърн в очакване на реакция, ала не забеляза никаква промяна.

— Като онова, за което ще си поговорим сега.

— Не знам за ник’во убийство. Сбъркал си човека.

— Айде бе! Нима? Аз пък чух друго. Сигурно тогава някои хора са дрънкали измислици за тебе.

— Точно така. Мани я тая работа.

Бош се отпусна назад, сякаш се канеше да изпълни нареждането на Дребосъка, но после поклати глава.

— Не, не мога. Имам свидетелка, Чарлз. Свидетелка, която е чула от тебе признание. Знаеш ли какво означава това?

Уошбърн извърна очи.

— Знам само, че дрънкаш измислици.

— Имам свидетелка, която те е чула да си признаваш престъплението, мой човек. Всичко си й разказал. Правил си се на голяма работа и си й разказал как си изправил бялата кучка до стената и си я гръмнал. Бил си адски горд с това, защото е щяло да те вкара в Сикстис.