— Ще поработя по сценария, Хари — обеща Гант.
— Добре. Дръж ме в течение.
10.
Когато Бош се върна в отдела, Чу пишеше нещо на компютъра си.
— Какво е това?
— Писмо за предсрочно освобождаване по делото Кланси.
Хари кимна. Радваше се, че партньорът му се е заел с писмото. Управлението получаваше известие винаги когато предстоеше изслушване за предсрочно освобождаване на убиец, осъден по тяхно дело. Не беше задължително, но канеха следователите, които са работили по случая, да пратят писмо с възражение или препоръка на комисията. Работното натоварване често им пречеше да го правят, ала Бош много държеше на това. Обичаше да пише писма, подробно описващи жестокостта на убийството, с надеждата ужасът от престъпленията да накара комисията да откаже предсрочно освобождаване. Опитваше се да предаде тази практика и на партньора си и му бе възложил да напише писмото за делото Кланси — едно особено отвратително убийство с нож, извършено със сексуални мотиви.
— Би трябвало до утре да свърша и да ти го дам да го прочетеш.
— Добре — отвърна Хари. — Провери ли ми имената, които ти дадох?
— Да. Няма много информация. Хименес се оказа съвсем чист, а Банкс има само една присъда за шофиране в нетрезво състояние.
— Сигурен ли си?
— Само това успях да намеря, Хари. Съжалявам. Разочарован, Бош седна зад бюрото си. Не че очакваше мистерията с Алекс Уайт да се разкрие моментално, ала се надяваше на нещо повече от присъда за шофиране в нетрезво състояние. Нещо, за което да може да се залови.
— Няма нужда от благодарности — подметна Чу. Хари се обърна да го погледне и разочарованието му изби в яд.
— Ако искаш постоянно да ти благодарят, че си вършиш работата, явно си си сбъркал професията.
Партньорът му не отговори. Бош включи компютъра си и видя, че има имейл от Микел Бон, репортера от „Берлингске Тидене“. Беше получен преди час.
Уважаеми детектив Бош, направих някои проверки. Редакторът Яник Фрей е работил с Анеке Йесперсен, защото завеждал външните проекти във вестника. През 1992 г. той не разговарял лично със следователите и репортерите от Лос Анджелис, защото преценили, че не владее достатъчно добре английски.
Разговаряли с Арне Хааган, защото владеел много добре езика и бил главен редактор.
Свързах се с господин Фрей и английският му наистина не е добър. С удоволствие ще Ви помогна и Ви предлагам своите услуги като посредник, ако имате въпроси към него. Моля, съобщете ми решението си.
Бош се замисли. Знаеше, че зад привидно невинното предложение на Бон се крие неизречена сделка.
Всички репортери винаги търсеха интересен материал. Освен това, ако го използваше като посредник, датчанинът щеше да има достъп до информация, която можеше да се окаже от жизненоважно значение за следствието. И все пак Хари разбираше, че не бива да губи набраната инерция. Започна да пише отговор.
Уважаеми господин Бон, ще приема Вашето предложение, ако ми обещаете, че предоставената от господин Фрей информация ще остане поверителна, докато не Ви разреша да я използвате за публикации в пресата. Ако сте съгласен, бих искал да задам на господин Фрей следните въпроси:
Известно ли Ви е дали Анеке Йесперсен е дошла в Съединените щати, за да прави репортаж?
Ако да, за какво се е отнасял репортажът? Какво е правила в САЩ?
Какво можете да ми кажете за пътуванията й в Съединените щати? Преди да дойде в Лос Анджелис, тя е била в Атланта и Сан Франциско. Защо? Знаете ли дали е била в други градове в САЩ?
Преди пътуването до САЩ тя е била в Щутгарт, Германия, и е отседнала в хотел в близост до американска военна база. Знаете ли защо?
Мисля, че това е добро начало, и ще Ви бъда признателен за всяка информация за пътуването на Анеке до Америка, която успеете да намерите. Благодаря Ви за помощта и още веднъж Ви моля да запазите тези сведения в тайна.
Преди да прати имейла, го препрочете и натисна бутона, после веднага съжали, че привлича на помощ Бон, журналист, когото изобщо не познава и с когото е разговарял само веднъж.
Извърна се от екрана и погледна стенния часовник.
Наближаваше четири, което правеше почти седем в Тампа. Отвори папката със следствените материали. От вътрешната страна на корицата беше записал телефона на Гари Харъд, пенсионирания детектив от Спецчастта за разследване на престъпления, извършени по време на безредиците, водил делото Йесперсен през 1992-ра. Бяха се чули с него, когато започваше да се занимава със случая. Тогава нямаше какво толкова да го пита. За разлика от сега.