Харъд пак замълча, после каза:
— Не си спомням името. Беше в Пекоима. Убитият бил от Юта, отседнал в долнопробен мотел. Строител, заедно с бригадата си обикалял из Запада, строели молове. Бил плочкаджия.
— Как се е случило?
— Така и не узнахме. Открили го с простреляна глава по средата на улицата на една пряка от мотела. Помня, че телевизорът му в стаята бил включен. Сигурно е гледал телевизия. Нали разбираш, градът изведнъж избухва в пламъци. И кой знае защо той излиза навън да зяпа. Тъкмо това винаги ме е смущавало в случая.
— Че е излязъл навън ли?
— Да, че е излязъл. Защо? Градът гореше. Нямаше закони, жива анархия, а той напуска безопасната си стая и отива да зяпа. Някой спокойно може да го с очистил от минаваща по улицата кола. Ни свидетели, ни мотив, ни улики. Загубена работа — знаех го още от деня, в който поех делото. Спомням си, че разговарях с родителите му по телефона. Те бяха в Солт Лейк Сити. Не бяха в състояние да проумеят как е възможно с момчето им да се случи такова нещо. Лос Анджелис им се струваше като на друга планета. Беше им абсолютно непонятно.
— Ясно — измънка Бош.
Нямаше какво друго да каже.
— Както и да е — отърси се от спомена Харъд. — Ще вървя да си мия ръцете, Хари. Тая вечер жена ми готви паста.
— Звучи добре, Гари. Благодаря ти за помощта.
— Каква помощ?
— Помогна ми. Съобщи ми, ако се сетиш още нещо.
— Дадено.
Бош затвори и се замисли дали познава някой, който преди двайсет години е работил в Девъншър. По онова време това беше най-спокойният полицейски участък, макар и с най-голяма площ, която обхващаше целия северозападен ъгъл на града в Сан Фернандо Вали. Наричаха го Курорта, защото нямаше много работа.
Спомни си, че Лари Гандъл, бившият шеф на „Неприключени следствия“, е работил в Девъншър през 90-те години и може да се сети кой патрулен полицай е знаел датски. Позвъни в кабинета на Гандъл, който сега, вече капитан, ръководеше целия сектор „Грабежи и убийства“.
Свързаха го веднага. Бош обясни кого търси и Гандъл го разочарова.
— Да, говориш за Магнус Вестергаард, само че е мъртъв от поне десет години. Катастрофа с мотор.
— По дяволите!
— За какво ти трябваше?
— Превеждал е от датски за случай, по който работя. Исках да проверя дали си спомня нещо, което липсва в дневника.
— Съжалявам, Хари.
— Аз също.
Веднага щом Бош затвори, телефонът започна да звъни пак. Обаждаше се лейтенант О’Тул.
— Би ли дошъл в кабинета ми за малко, детектив?
— Разбира се.
Хари изключи компютъра и се изправи. Повикването в кабинета на О’Тул не вещаеше нищо хубаво. Докато вървеше натам, той усети отправените към него погледи. В стаята грееше ярка светлина. Щорите на прозорците, които гледаха към отдела, бяха вдигнати, както и тези на външните прозорци с изглед към сградата на „Лос Анджелис Таймс“. Предишната лейтенантка винаги ги държеше спуснати от страх, че репортерите я наблюдават.
— Какво има, господин лейтенант? — попита Бош.
— Искам да ти възложа нещо.
— Какво по-точно?
— Едно дело. Обади ми се някой си Пран от Аналитичния. Свързал случай от две и шеста с друг от деветдесет и девета. Искам да го поемеш. Ето вътрешния му номер.
О’Тул му подаде жълта самозалепваща се бележка с телефонен номер. „Аналитичния“ казваха на новия отдел „Анализ на данни и теоретични разработки“, част от нова форма на разследване на неприключени следствия, наречена „информационен синтез“.
През последните три години Аналитичният отдел дигитализираше стари дневници на убийства и създаваше огромна база данни с леснодостъпна и подлежаща на сравнение информация за неразкрити убийства. Заподозрени, свидетели, оръжия, места, словосъчетания — абсолютно всички безбройни детайли от местопрестъпления и следствия постоянно се превъртаха през компютъра на отдела, Ай Би Ем, голям колкото телефонна будка. Това даваше съвсем нова насока в разследването на старите случаи.
Бош не посегна към бележката, ала любопитството му надделя.
— Каква е връзката между случаите?
— Свидетел. Един и същи свидетел видял убиеца да бяга. Две поръчкови убийства, едното в Сан Фернандо Вали, другото в центъра, без очевидна връзка помежду им, но и двата пъти с един и същи свидетел. Струва ми се, че на този свидетел трябва да се погледне от съвсем нов ъгъл. Вземи номера.
Хари не го взе.