Ръкуваха се. Бош остана прав пред огромното бюро.
Не можеше да отрече, че харесва някогашния си колега. Просто не му харесваше какво върши и в какво се е превърнал.
— Тогава защо използва О’Тул? Защо просто не ме повика? Миналата година се обърна към мене за оная история с Ървинг.
— Да, но тогава нещата се оплескаха. Обърнах се към О’Тул и сега нещата пак се оплескаха.
— Какво искаш, Марти?
— Трябва ли да го кажа?
— Тя е била екзекутирана, Марти. Изправили са я до стената и са я застреляли в окото. И понеже е бяла, не искаш да приключа следствието, така ли?
— Не е така. Естествено, че искам да го приключиш. Обаче ситуацията е деликатна. Ако се разчуе, че до двайсетата годишнина сме разкрили само едно убийство, извършено по време на безредиците, на бяло момиче, застреляно от някакъв гангстер, ще ни се стъжни. Минаха двайсет години, обаче не сме постигнали особено много, Хари. Не се знае какво може пак да драсне кибрита.
Бош се извърна от бюрото, погледна през прозореца към Градския съвет и каза:
— Ти ми говориш за обществени реакции. Аз ти говоря за убийство. Къде останаха приказките, че е важен всеки, независимо какъв е? Изобщо спомняш ли си за това от „Убийства“?
— Естествено, че си го спомням, и продължава да е в сила, Хари. Не те карам да зарежеш случая. Само позадръж нещата. Изчакай да мине един месец, после приключи следствието, обаче тихичко. Ще съобщим на близките, и толкова. Ако имаме късмет, заподозреният ще е мъртъв и няма да се наложи да мислим за съдебен процес. О’Тул ми каза, че имал горещо дело от Аналитичния, което можеш да поемеш дотогава. Може би тъкмо то ще ни донесе публичното внимание, към каквото се стремим.
Бош поклати глава.
— В момента си имам дело.
Мейкок започваше да губи търпение. И без това руменото му лице ставаше тъмночервено.
— Прекъсни го и започни другото.
— О’Тул каза ли ти, че ако разкрия този случай, може да разкрия още пет-шест?
Началникът кимна, ала само махна с ръка.
— Да, всички са свързани с гангстери и не са извършени по време на безредиците.
— Идеята да се върнем към онези дела беше твоя.
— Откъде да знам, че единствено ти ще се натъкнеш на нещо и че това случайно ще се окаже убийството на Снежанка? Господи, дори самото име, Хари! Всъщност каквото и да се случи, престани да я наричаш така.
Бош направи няколко крачки из кабинета и намери ъгъл, от който небостъргачът на Градския съвет се виждаше и в отражението на стъкленото северно крило на Дирекцията на полицията. Нови убийства или стари случаи, убийците трябваше да се преследват безмилостно. Друг начин нямаше. Не можеше да търпи да му пречат политически и обществени съображения.
— Дяволите да го вземат, Марти — изруга той.
— Знам как се чувстваш — отвърна началникът.
Хари най-после го погледна.
— Не, не знаеш. Вече не.
— Имаш право на лично мнение.
— Но не и да работя по случая.
— Пак ти казвам, нямам това предвид. Ти продължаваш да преиначаваш…
— Късно е, Марти. Така или иначе ще се разчуе.
— Защо да се разчуе?
— Трябваха ми сведения за жертвата. Обърнах се към вестника, за който е работила, и сключих сделка. С един репортер. Ако сега се отметна, той ще разбере защо и ще избухне по-голям скандал, отколкото ако приключа следствието.
— Мамка ти! Кой вестник? В Швеция ли?
— В Дания. Жертвата е датчанка. Обаче се съмнявам, че ще остане само в Дания. Медиите са глобални. Новината може да тръгне оттам, но ще стигне и дотук — все някога. И ти ще трябва да обясняваш защо си спрял разследването ми.
Мейкок грабна една бейзболна топка от бюрото и започна да я мачка в ръцете си.
— Можеш да си вървиш — изсумтя той.
— Добре. И?
— Просто се махай, по дяволите! Свършихме.
Бош се позамисли, после тръгна към вратата. Все пак подхвърли:
— Ще имам предвид обществената реакция при разследването.
Правеше отстъпка, макар и скромна.
— Да, гледай да я имаш предвид, детектив — изскърца със зъби началникът.
Преди да излезе от канцеларията, Хари благодари на Алта Роуз, че го е пуснала да влезе.
11.
Бош почука на вратата на къщата на Седемдесет и трета улица малко след шест вечерта. Заповедите за обиск на частни домове обикновено се изпълняваха предобед, за да не привличат внимание в квартала. Хората бяха на работа, на училище, спяха до късно.