Но не и този път. Не искаше да чака. Разследването беше набрало инерция и не биваше да я изгуби.
След третото почукване му отвори ниска жена по пеньоар и с пъстра кърпа на главата. По шията и под брадичката й като шал се виеха татуировки. На входа имаше желязна решетка, като в повечето къщи в квартала.
Бош стоеше точно в средата на площадката. Така се бяха уговорили. Зад него бяха двама бели полицаи от Отряда за борба с бандитизма. Джорди Гант и Дейвид Чу бяха заели позиции още по-назад, в лявата част на предния двор. Хари искаше да даде на жената да разбере, че са я уличили в тежко престъпление — дома й щяха да претърсват униформени бели полицаи.
— Гейл Бриско? Аз съм детектив Бош от ЛАПУ. Нося документ, който ми позволява да претърся дома ви.
— Дома ми ли да претърсвате?! Що?
— Тук се посочва, че търсим пистолет берета, модел деветдесет и две. Известно ни е, че оръжието е било притежание на Трумънт Стори, който е живял тук до смъртта си на първи декември две хиляди и девета.
Бош й показа документа, но жената не можеше да го прочете заради металната решетка. Детективът и без това се надяваше тя изобщо да не му обърне внимание.
— Ти майтап ли си правиш бе?! — избухна жената. — Нема да влезнете тука да ми претърсвате къщата! Тоя дом си е мой, скапаняци такива!
— Вие ли сте Гейл Бриско, госпожо? — спокойно попита Хари.
— Да, аз съм, а т’ва си е моят дом!
— Бихте ли отворили вратата, за да можете да прочетете този документ? Той е напълно законен, независимо дали ще ни окажете съдействие.
— Нищо не ща да чета. Знам си правата — не можеш просто да ми тикнеш нек’ва хартишка под носа и да очакваш, че ще ти отворя.
— Госпожо, вие…
— Може ли аз да поговоря с нея, Хари?
Гант се приближаваше към площадката в идеалния момент — точно по сценария, който бяха подготвили.
— Естествено, заповядай — изсумтя Бош, сякаш е по-ядосан от намесата на колегата си, отколкото на Бриско, отстъпи назад, та Гант да заеме мястото му, но не забрави да му се сопне: — Има пет минути да ни отвори, иначе ще й турим белезниците, ще я натикаме в колата и после ще влезем. Обаждам се да повикам подкрепление.
Извади джиесема си и се отдалечи сред обраслия с храсталаци двор, тъй че Бриско да го вижда, че се обажда.
Гант заговори на застаналата на прага жена тихо и доверително:
— Не ме ли помниш, миличка? Идвах преди няколко месеца. Взеха ме с тях, за да има мир, ама няма как да ги спреш. Ще влязат и ще ти претършуват къщата. Ще отварят всичко, ще се ровят в личните ти вещи. Това ли искаш?
— Т’ва е нек’ва измишльотина. Тру е мъртъв от цели три години, а те ми идват сега?! Даже не разкриха убийството му, а ми тикат нек’ва заповед за обиск в носа!
— Знам, скъпа, знам, ама трябва да мислиш за себе си. Нали не искаш тия хора да ти разпердушинят цялата къща? Къде е пистолетът? Знаем, че е бил на Тру. Просто ни го дай и ще те оставят на мира.
Бош се престори, че приключва телефонния разговор, и тръгна обратно към къщата.
— Стига, Джорди. Подкреплението идва. Нямаме време.
Гант протегна към него ръка с дланта напред.
— Чакай да си кажем приказката, детектив.
После се обърна към Бриско и направи последен опит.
— Нали искаш да избегнеш всичко това, прав ли съм? Има ли смисъл пред всички съседи да седиш с белезници в колата?
И млъкна. Бош и всички останали зачакаха напрегнато.
— Само ти — заяви накрая Бриско и посочи Гант през решетката.
— Става — отвърна той. — Ще ме заведеш ли?
Жената отключи решетката и я открехна.
— Ще влезеш само ти.
Гант се обърна към Бош и му намигна. Беше успял. Влезе и Бриско отново затвори решетката и я заключи.
Последната част не се хареса на Хари. Той се качи по стъпалата и надникна в къщата. Жената водеше Гант по коридора. Бош забеляза десетинагодишно момченце, което играеше на електронна игра на един диван.
— Всичко наред ли е, Джорди? — извика детективът.
Гант погледна назад. Бош постави ръце върху бравата на решетката и я разтърси, за да му напомни, че е заключен и че не могат да му се притекат на помощ в случай на нужда.
— Няма проблем — отговори Гант. — Тя ще ми го даде, щото не иска да й обърнете всичко нагоре с краката, бели свине такива.
Ухили се и се скри от поглед. Хари плътно се долепи до решетката, за да чуе всеки звук, вещаещ опасност, и прибра фалшивата заповед във вътрешния джоб на сакото си, за да може да я използва и друг път.