Няколко минути не се чуваше нищо друго освен електронното пиукане на играта. Момченцето сигурно беше син на Трумънт Стори.
— Ей, Джорди? — накрая извика той.
Детето не откъсна очи от играта си. Отговор не последва.
— Джорди?
Пак нищо. Бош натисна бравата, макар да знаеше, че е заключена. Обърна се към двамата полицаи от ОББ и им даде знак да заобиколят отзад, за да видят дали има отворена врата. Чу се качи на площадката при него.
В този момент Гант се появи в коридора и усмихнато повдигна голям найлонов плик с цип, в който имаше черен пистолет.
— Взех го, Хари. Готово.
Бош прати партньора си да повика двете ченгета от ОББ и за пръв път от десет минути си пое дъх нормално. Бяха го направили по възможно най-добрия начин. О’Тул категорично нямаше да му позволи да поиска заповед за обиск. Не разполагаха с достатъчно основание и никой съдия нямаше да подпише такава заповед три години след смъртта на Стори. Затова и театърът с фалшивата заповед се оказа най-добрият начин. А и сценарият на Гант беше сработил идеално. Бриско доброволно им бе предала пистолета, без да се налага да обискират дома й незаконно.
Гант се приближи до вратата и Бош видя, че найлоновият плик е мокър, и попита:
— В тоалетното казанче ли?
Очевидно място. Едно от петте най-често използвани скривалища. Всички престъпници бяха гледали „Кръстникът“ в някой момент от развитието си.
— Тц. В канала под пералнята.
Бош кимна. Това скривалище не се нареждаше дори сред първите двайсет и пет. Бриско се пресегна покрай Гант, отключи решетката и Хари я отвори и каза:
— Благодаря ви за съдействието, госпожо Бриско.
— C’a чупката от дома ми и да не съм ви видела пак — сопна му се тя.
— Разбира се, госпожо. С удоволствие.
Бош иронично й отдаде чест и слезе след Гант от площадката. Джорди му подаде плика и Хари провери оръжието в движение. По найлоновия плик имаше черна плесен, но се виждаше, че пистолетът е берета, модел 92.
Когато стигна до колата си, отвори багажника, сложи си латексови ръкавици и извади оръжието, за да го огледа внимателно. Първото, което забеляза, бе, че отляво на цевта и рамата има дълбок жлеб, замазан с маркер. Изглежда, точно това беше пистолетът, открит от Чарлз Уошбърн Дребосъка в задния му двор след убийството на Йесперсен.
След това провери серийния номер отляво на рамата. Само че него го нямаше. Като повдигна оръжието към очите си и го наклони към светлината, видя, че металът е издран от няколко драскотини. Съмняваше се, че и те са от косачката. По-скоро приличаше на съсредоточен и съзнателен опит за изтриване на номера. Колкото по-внимателно се взираше, толкова повече се убеждаваше, че Трумънт Стори или някой предишен притежател на беретата нарочно е премахнал серийния номер.
— Тоя ли е? — попита Гант.
— Така изглежда.
— Видя ли серийния номер?
— Не, няма го.
Хари извади напълно заредения пълнител и патрона от затвора и прехвърли оръжието в чист плик. Балистичната експертиза трябваше да потвърди връзката с Йесперсен и другите убийства, но той бе сигурен, че пред него е първото солидно доказателство, открито по случая от двайсет години насам. Макар че не го доближаваше непременно до убиеца на Анеке, все пак беше нещо. Отправна точка.
— Нали ви казах да се махате! — извика Бриско иззад решетката. — Оставете ме на мира, иначе ще ви съдя за тормоз! Що не свършите нещо полезно и не разкриете кой уби Тру Стори?!
Бош сложи пистолета в кутията, която държеше в багажника си, и затръшна капака. Погледна жената над покрива на автомобила и докато го заобикаляше да се качи, си наложи да си държи езика зад зъбите.
Имаха късмет. Не само че не бяха освободили Чарлз Уошбърн под гаранция, но и още не го бяха прехвърлили от килията в участъка на Седемдесет и седма улица в градския арест. И сега пак ги чакаше в стаята за разпити.
— К’во, c’a идват цели три куки, а? — каза той, когато видя Бош, Чу и Гант. — Тоя път и тримата ли ше ме мъчите?
— Не, не идваме да те мъчим, Чарли — отвърна Гант. — Дошли сме да ти помогнем.
— Ай де бе! И как ше стане тая работа?
Хари седна срещу Уошбърн и сложи на масата затворена кутия. Гант и Чу останаха прави.
— Предлагаме ти сделка — каза Гант. — Ти ще ни заведеш в къщата, в която си израснал, и ще ни покажеш къде си изстрелял куршум в оградата, а ние ще видим какво можем да направим, за да свалят част от обвиненията срещу тебе. Нали разбираш, понеже си свидетел, който съдейства на следствието. Танто за танто.