Хари изведнъж се сети за нещо и махна на Гант да почака.
— Знаеш ли какво, Чарлз, ти обеща да ни съдействаш и няма нужда да те водим там с белезници. И ще се погрижим да не пускаме бившата ти близо до тебе. Това устройва ли те?
Уошбърн го погледна и кимна. Хари видя промяната. Дребосъка не искаше синът му да го види окован.
— Ама ако решиш да възнеш, ще те пипна и ще стане кофти — предупреди го Гант. — Да вървим.
След половин час Бош и Чу стояха с Уошбърн в задния двор на къщата, в която беше минало детството на гангстера. Гант караулеше отпред при бившата на Дребосъка, за да не допусне гневът й да избие в агресия.
На Дребосъка не му трябваше много време, за да им покаже стълба в оградата, по който бе стрелял преди двайсет години. Дупката се виждаше ясно, особено на насочената под ъгъл светлина на фенерчетата. Тъй като нарушаваше импрегниращото покритие, дървото бе започнало да гние. Чу първо засне дупката с джиесема си, докато Бош държеше визитка до нея за мащаб. После Хари отвори сгъваемото си ножче, заби острието в мекото разпадащо се дърво и измъкна оловния куршум. Претърколи го между пръстите си, за да го почисти, и го вдигна към очите си. Знаеше, че с куршума, който е бил преди този в пистолета, са убили Анеке Йесперсен.
Пусна го в пликчето за веществени доказателства, което му разтвори Чу.
— Е, c’a ше ме пуснете ли? — попита Уошбърн и погледна предпазливо към задната врата на къщата.
— Още не — отвърна Хари. — Трябва да се върнем в участъка на Седемдесет и седма и да попълним едни документи.
— Казахте ми, че ако ви помогна, ше свалите обвиненията. Понеже съм бил свидетел, дето съдейства на следствието.
— Ти ни съдейства, Чарлз, оценяваме го. Но изобщо не сме ти казвали, че ще свалим всички обвинения. Казахме ти, че ако ти ни помогнеш, ще ти помогнем и ние. Тъй че сега се връщаме и аз ще се обадя на някои хора, за да облекча положението ти. Убеден съм, че ще можем да се справим с обвинението в притежание на наркотици. Обаче с детската издръжка трябва да се оправиш сам. Заповедта за нея е издадена от съдия. Ще се наложи да се явиш пред него, за да се погрижиш за това.
Беше съдийка, пък и как да се оправя с т’ва, ако ме пратят в пандиза?
Бош се обърна към него и се поразкрачи. Ако Дребосъка се канеше да бяга, щеше да го направи сега. Чу забеляза движението и също промени позата си.
— Е, може би трябва да зададеш тоя въпрос на адвоката си — каза Хари.
— Моят адвокат не става за нищо. Даже още не съм му виждал очите.
— Добре де, тогава си вземи нов. Да вървим.
Докато пресичаха двора към разбитата порта, изпод завесата на един от задните прозорци на къщата се появи лице на момченце. Уошбърн вдигна ръка и вирна палец за поздрав.
Оставиха Уошбърн в участъка на Седемдесет и седма. Бош знаеше, че вече е късно да занесат пистолета и куршума направо в Регионалната лаборатория по криминалистика в Калифорнийския щатски университет, затова с Чу се върнаха в дирекцията на полицията и ги заключиха в сейфа за веществени доказателства на отдел „Неприключени следствия“.
Преди да си тръгне за вкъщи, Хари отиде до бюрото си, за да провери за съобщения, и видя на облегалката на стола си самозалепваща се бележка. Разбра, че е от О’Тул, още преди да я прочете. Това беше един от любимите начини на общуване на лейтенанта. Съобщението гласеше само: „ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ“.
— Май утре имаш среща с шефа, Хари — отбеляза Чу.
— Да. Нямам търпение.
Смачка бележката и я хвърли в кошчето. Сутринта нямаше да бърза да се види с О’Тул. Имаше друга работа.
12.
Работиха в екип. Маделин направи поръчката по интернет, а Бош отскочи до „Бърдс“ на Франклин Авеню да вземе храната. Когато се прибра, още беше гореща. Отвориха кутиите и след като ги разбъркаха, си ги плъзнаха един към друг по масата. И двамата си бяха взели специалитета на заведението, пиле на шиш, но Хари си избра барбекю сос и гарнитура от печен фасул и зелева салата, а дъщеря му предпочете макарони със сирене и малайзийски лютиво-сладък сос. Арабските питки бяха увити в алуминиево фолио, а в трети, по-малък съд имаше панирани кисели краставички, които си поделиха.
Вечерята беше прекрасна. Може би не чак толкова, колкото ако бяха в „Бърдс“, ала се доближаваше. Макар че седяха един срещу друг, почти не разговаряха. Хари размишляваше как да процедира по-нататък с оръжието, което бяха намерили. През това време дъщеря му четеше книга. Той не възразяваше, защото смяташе четенето по време на хранене за предпочитане пред писането на есемеси или чатенето във фейсбук.