Пит Патлака спасява процеса срещу ИЗПЪЛНИТЕЛ НА МАФИОТСКИ ПОРЪЧКОВИ УБИЙСТВА.
Сарджънт остави плика на Бош най-отпред в средата на плота и Хари прие това като добър знак. Огледа се, за да се увери, че никой не вижда как се опитва да изработи криминалиста. Все още бяха сами.
— Е, какво мислиш? — попита Бош. — Басирам се, че откакто се преместихте тука, не си опитвал говеждото с чушки от „Джиамелас“.
Пит замислено кимна. Регионалната лаборатория съществуваше само от няколко години и обединяваше лабораториите на ЛАПУ и Шерифското управление на окръг Лос Анджелис. Някогашният Отдел за балистични анализи на ЛАПУ се намираше в Североизточния участък край Атуотър. Любимото им заведение за обяд в района се наричаше „Джиамелас“. Бош и съответният му партньор в момента винаги се отбиваха там, дори си насрочваха „оръжейни проверки“ по обед и често отиваха да изядат сандвичите си в недалечния мемориален парк „Форест Лоун“. Един от партньорите му беше бейзболен запалянко и винаги държеше да посетят гроба на Кейси Стенгъл. Ако видеше, че не е окосен и оплевен както трябва, лично осведомяваше за това парковата управа.
— Знаеш ли какво ми липсва? — каза Сарджънт. — Липсва ми техният сандвич с кюфтенца. Сосът им е трепач.
— Записвам ти един сандвич с кюфтенца — моментално се отзова Бош. — С кашкавал ли да е отгоре?
— Не, без. Ама можеш ли да ми донесеш соса отделно, в чашка или нещо подобно? Така хлебчето няма да се разкашка.
— Дадено. Ще се видим в единайсет и петнайсет.
Сключил сделката, той се обърна да си тръгне преди нещо да е накарало Сарджънт да се откаже.
— Опа, чакай, Хари — спря го криминалистът. Ами балистичното сравнение? И това ти трябва, нали?
Бош се зачуди дали Сарджънт не се опитва да си изкрънка още един сандвич.
— Трябва ми, но първо искам серийния номер, защото ще мога да започна работа по него, докато излезе балистичната експертиза. Пък и съм съвсем сигурен, че е този пистолет. Имам свидетел, който го разпозна.
Сарджънт кимна и Хари каза:
— До единайсет и четвърт, Патлак.
Бош включи компютъра веднага щом седна на бюрото. Беше си настроил будилника вкъщи на 04.00, за да провери за имейл от Дания, но нямаше нищо. Сега обаче го очакваше съобщение от Микел Бон, репортера, с когото бяха сключили сделка.
Уважаеми детектив Бош, вече разговарях с Яник Фрей и Ви пращам отговорите на Вашите въпроси, маркирани в получерен шрифт.
Известно ли Ви е дали Анеке Йесперсен е дошла в Съединените щати, за да прави репортаж? Ако да, за какво се е отнасял репортажът? Какво е правила в САЩ? Фрей каза, че правела репортаж за военни престъпления, извършени по време на „Пустинна буря“, но никога не съобщавала разкритията си, преди да ги потвърди напълно. Фрей не знае точно с кого се е срещала и къде е била в Съединените щати. Последното съобщение от нея било, че отива в Лос Анджелис за репортажа и ще отрази и безредиците, ако „Берлингске Тидене“ й плати отделно. Зададох много уточняващи въпроси и Фрей настоя, че тя вече заминавала за Лос Анджелис заради военния репортаж, но щяла да отрази и безредиците, ако вестникът й плати. Тази информация ще Ви бъде ли от полза?
Какво можете да ми кажете за пътуванията й в Съединените щати? Преди да дойде в Лос Анджелис, тя е била в Атланта и Сан Франциско. Защо? Знаете ли дали е била в други градове в САЩ? Фрей не можа да отговори на тези въпроси.
Преди пътуването до САЩ тя е била в Щутгарт, Германия, и е отседнала в хотел в близост до американска военна база. Знаете ли защо? Там е започнала работата й по репортажа, но Фрей не знае с кого е ходила да се срещне. Предполага, че във въпросната военна база има комисия за разследване на военни престъпления.
Имейлът не му помагаше особено. Бош се вторачи в компютърния екран. Разстоянието и езикът бяха досадни пречки. Отговорите на Фрей бяха интригуващи, ала непълни. Трябваше да прати ново писмо, за да поиска още информация. Той се наведе и започна да пише.
Уважаеми господин Бон, благодаря Ви за помощта. Ще бъде ли възможно лично да се чуя с Яник Фрей? Той изобщо ли не знае английски? Следствието набира скорост, а тази процедура е прекалено бавна — минава цял ден, докато получа отговори на въпросите си. Ако не е възможно лично да се чуя с него, може ли да организираме конферентен разговор и Вие да превеждате? Моля, отговорете колкото се може…
Телефонът на бюрото му иззвъня и Хари вдигна слушалката, без да откъсва очи от екрана.
— Бош.
— Лейтенант О’Тул.