Бош се обърна към ъгловия кабинет и през отворените щори видя, че лейтенантът е на бюрото си и гледа право към него.
— Какво има, господин лейтенант?
— Не видя ли бележката ми, че трябва веднага да се срещнем?
— Да, видях я снощи, но вас вече ви нямаше. А днес още не бяхте дошли. Трябва да пратя един важен имейл в Дания и…
— Ела в кабинета ми. Веднага.
— Идвам.
Бош бързо довърши имейла и го прати. После стана и отиде в кабинета на лейтенанта. Още нямаше никого, бяха дошли само те двамата с О’Тул. Каквото и да се случеше, нямаше да има безпристрастни свидетели. Бош влезе в офиса и лейтенантът му посочи да седне.
— За случая от Аналитичния ли става дума? — почна Хари. — Защото…
— Кой е Шон Стоун?
— Моля?
— Попитах кой е Шон Стоун.
Хари се поколеба; мъчейки се да отгатне какво се опитва да направи О’Тул. Инстинктивно разбираше, че най-добрата тактика е да играе открито и честно.
— Изнасилван, който излежава присъда в Сан Куентин.
— И каква работа имаш с него?
— Никаква.
— Разговаря ли със Стоун в понеделник, когато ходи там?
О’Тул беше забил поглед в лист, който държеше с две ръце, опрял лактите си на бюрото.
— Да.
— Внесъл ли си сто долара в неговата сметка за затворническата лавка?
— Да, внесох. Какво…
— След като твърдиш, че нямаш работа с него, каква е връзката помежду ви?
— Той е син на моя приятелка. Остана ми време, затова реших да го видя. Никога преди не го бях срещал.
О’Тул се намръщи, без да откъсва очи от листа в ръцете си.
— Значи за сметка на данъкоплатците си посетил сина на своята приятелка и си внесъл стотарка в сметката му за лавката. Правилно ли съм разбрал?
Бош забави отговора си, за да прецени ситуацията. Знаеше накъде клони О’Тул.
— Не, нищо не сте разбрали правилно, господин лейтенант. Отидох там — за сметка на данъкоплатците, — за да разпитам затворник, който има жизненоважна информация по делото Анеке Йесперсен. Получих тази информация и през оставащото до обратния ми полет време се отбих при Шон Стоун. И внесох пари в неговата сметка. Всичко това ми отне по-малко от половин час и не забави връщането ми в Лос Анджелис.
Ако искате да ми отправите официално обвинение, господин лейтенант, ще имате нужда от нещо повече.
О’Тул замислено кимна и каза:
— Е, ще оставим БПС да прецени това.
На Хари му се прииска да се пресегне и да го удуши с вратовръзката му. Бяха преименували предишния Вътрешен отдел в Бюро за професионални стандарти, БПС. Вълкът си менеше козината, но на Бош му миришеше също толкова гадно. Той се изправи.
— Докладна срещу мен ли ще подадете?
— Да.
Детективът поклати глава. Не можеше да повярва, че началникът му ще направи толкова недалновиден ход.
— Съзнавате ли, че ако го направите, ще настроите целия отдел срещу себе си?
Веднага щом останалите детективи научеха, че О’Тул отправя обвинение срещу него за нещо толкова тривиално, някакъв си петнайсетминутен разговор в Сан Куентин, и малкото уважение, на което се радваше лейтенантът, щеше да се срине като къщичка от карти. Колкото и да беше странно, Хари повече се безпокоеше за О’Тул и неговия авторитет в отдела, отколкото от разследването на БПС, което щеше да последва този неблагоразумен ход.
— Това не ме интересува — отвърна шефът му. — Интересува ме атмосферата в отдела.
— Правите грешка, господин лейтенант, и защо? Защото не ви позволих да попречите на разследването ми?!
— Уверявам те, едното няма нищо общо с другото.
Бош отново поклати глава.
— Аз пък ви уверявам, че ще изляза чист от това, за разлика от вас.
— Заплашваш ли ме?
Хари не го удостои с отговор. Обърна се и си тръгна.
— Къде отиваш, Бош?
— Имам да водя следствие.
— Не за дълго.
Бош се върна на бюрото си. О’Тул нямаше право временно да го отстрани от длъжност. Уставът на Полицейския съюз за защита го забраняваше изрично. За да се случи това, разследването на БПС трябваше да доведе до официално заключение и обвинение. Само че ходът на лейтенанта още повече щеше да скъси времето му. Повече отвсякога се налагаше да запази инерцията си. Чу седеше на бюрото си е чаша кафе.
— Как върви, Хари?
— Крета.
Бош тежко седна на стола си. Натисна шпацията на клавиатурата и компютърният екран оживя. Вече имаше отговор от Бон.