— Мъчно му е, детектив Бош — отвърна Бон. — Много харесвал Анеке и му се иска да ви помогне повече, но не знаел нещата, които ви интересуват. Мъчно му е, защото е наясно, че сте разочарован.
— Е, кажете му да не го приема лично.
Бон преведе и Яник на свой ред надълго и широко започна да отговаря нещо.
— Хайде да продължим отзад напред — прекъсна го Бош. — Познавам много репортери тук. Те не са военни кореспонденти, обаче съм сигурен, че репортерите действат по един и същи начин. Обикновено един материал води до втори. Или, казано с други думи, ако открият някой, на когото имат доверие, пак се връщат при този източник. Това значи, че отиват при същия човек за други материали. Хайде да видим дали господин Яник ще си спомни последните няколко репортажа на Анеке, които е публикувал. Известно ми е, че предишната година тя е била в Кувейт, но го попитайте… просто вижте дали си спомня какви репортажи е правила.
Двамата датчани поведоха дълъг диалог. Хари чуваше, че единият от тях трака на клавиатура, и предположи, че е Бон. Докато чакаше английския превод, джиесемът му сигнализира за друго обаждане. Той погледна дисплея и видя, че е от балистичния отдел. От Пит Патлака. Искаше му се да отговори веднага, но реши първо да свърши разговора с Яник.
— Добре, готово — съобщи Бон. — Проверих в нашия дигитален архив. През годината преди смъртта й, както казахте, Анеке е отразявала „Пустинна буря“ в Кувейт. „Берлингске Тидене“ е купил няколко репортажа със снимки.
— Ясно. Нещо за военни престъпления или жестокости, такива неща?
— Ъъъ… не, не виждам нищо подобно. Писала е материали за човешката страна на войната. За хората в столицата. Пратила е три фотоесета…
— Какво искате да кажете с това „човешката страна“?
— За живота под прицел. За семействата, изгубили свои близки. Такива материали.
Бош се замисли за миг. „За семействата, изгубили свои близки…“ Знаеше, че военните престъпления много често са жестокости, извършени срещу невинни хора, попаднали сред хаоса на войната.
— Знаете ли какво? — рече той. — Бихте ли ми пратили линкове за репортажите, които сте намерили в архива?
— Да, ще ви пратя. Ще се наложи да ги преведете.
— Да, знам.
— Откога най-рано да търся?
— Например една година.
— Една година. Добре. Това значи доста публикации.
— Няма нищо. Господин Яник има ли да ми каже нещо друго? Спомня ли си нещо друго?
Хари изчака Бон да преведе последния му въпрос. Бързаше. Искаше да се свърже с Пит Патлака.
— Господин Яник ще си помисли — съобщи Бон. — Обещава да провери уебсайта и да се опита да си спомни още нещо.
— Какъв уебсайт?
— За Анеке.
— Какво искате да кажете? Уебсайт ли има?
— Да, естествено. Направил го е брат й. В памет на Анеке. Там има много нейни снимки и репортажи, нали разбирате?
Бош замълча за миг, защото го обзе срам. Можеше да прехвърли вината върху Хенрик Йесперсен, задето не му е споменал за уебсайта, ала нямаше да е честно. Трябваше сам да се сети да попита.
— Дайте ми уеб адреса, моля — въздъхна той.
Бон му го продиктува и Хари най-после имаше какво да си запише.
Беше по-бързо да се обади, отколкото да се върне и да мине пак през охраната. Пит Патлака отговори на второто иззвъняване.
— Бош съм. Има ли нещо?
— Оставих ти съобщение — отвърна Сарджънт.
Отговорът му прозвуча безизразно. Бош го прие като лоша вест.
— Обаждам ти се веднага, не съм го прослушал. Какво стана?
— Всъщност резултатът е доста добър. Не успях да възстановя само една цифра. Това стеснява възможностите до десет.
Хари беше работил по случаи, в които разполагаше с много по-малко. Все още държеше бележника си в ръка и помоли криминалиста да му даде номера. Записа го, после го прочете на глас, за да се увери, че е верен.
BER060_5Z
— От осмата цифра, дето липсва, отгоре е останала дъгичка, Хари, затова съм склонен да допусна, че е нула или тройка, осмица или деветка. Нещо е дъга отгоре.
— Ясно. Връщам се в службата и ше го пусна в системата. Пит, ти успя! Благодаря ти, мой човек.
— Пак заповядай, Хари. Стига да ми донесеш сандвич от „Джиамелас“!
Бош затвори и запали колата. После се обади на Чу, продиктува му серийния номер на беретата и му каза да започне и с десетте възможни пълни номера. Първо щяха да опитат в база данните на Калифорнийското министерство на правосъдието, защото партньорът му имаше достъп до нея и тя щеше да провери всички продадени в щата оръжия. Ако не откриеха съвпадение, щеше да се наложи да отправят официална заявка за издирване чрез федералното Бюро за контрол на алкохола, тютюна, огнестрелните оръжия и взривните вещества. Това щеше да забави процеса. Федералните власти не бяха особено експедитивни, а и Бюрото се разтърсваше от поредица скандали и гафове, които допълнително забавяха изпълнението на заявките от местните органи на закона.