— Обади й се. Тя ще ти определи час за разговор.
— Разбира се. Веднага щом ми остане време.
В този момент се появи Чу и щом зърна лейтенанта на работното им място, спря, престори се, че е забравил нещо, обърна се и изхвърча през вратата.
О’Тул не го забеляза.
— Нямах намерение да се стига до такава ситуация — заяви лейтенантът. — Надявах се да установя стабилни и основаващи се на взаимно доверие отношения с детективите от моя отдел.
— Да де, ама това не продължи много, нали? — отвърна Хари, без да го поглежда. — И отделът не е ваш, господин лейтенант. Отделът си е отдел. Бил е тук преди да се появите вие и ще остане, след като си идете. Може би нещата са тръгнали на зле тъкмо защото не сте го разбрали.
Каза го достатъчно високо, за да го чуят другите в помещението.
— Ако това мнение не идваше от човек, чието досие е пълно с докладни и вътрешни разследвания, сигурно щях да се обидя.
Бош се отпусна назад и най-после вдигна поглед към О’Тул.
— Да. И въпреки всички тия докладни аз още съм тук. И пак ще съм тук, след като приключат с вашата.
— Ще видим.
Лейтенантът понечи да си тръгне, но не успя да се овладее. Опря длан върху бюрото на Бош, наведе се и заговори тихо и злобно:
— Ти си от най-лошите полицаи, Бош. Арогантен грубиян, който си мисли, че законите и правилниците просто не се отнасят за него. Аз не съм първият, който се опитва да отърве Управлението от теб. Обаче ще съм последният.
С тези думи О’Тул отлепи длан от бюрото, изправи се в цял ръст и изпъна сакото си.
— Пропуснахте нещо, господин лейтенант — каза Хари.
— Какво?
— Забравихте, че приключвам следствия. Не заради статистиките, които пращате за презентациите на десетия етаж. Заради жертвите. И техните семейства. А вие никога няма да го проумеете, защото не сте навън като нас.
И махна с ръка към отдела. Джексън очевидно следеше разговора и пронизваше О’Тул с немигащ осъдителен поглед.
— Ние вършим работата и приключваме следствията, а вие се качвате с асансьора, за да получите потупване по гърба.
Хари се изправи лице в лице с шефа си.
— Точно затова нямам време за вас и вашите глупости.
И тръгна към вратата, през която беше излязъл Чу.
— Какво става, Чу?
— Няма съвпадения, Хари. Съжалявам.
— Няма съвпадения ли?! Провери ли и десетте възможности?
— Проверих ги, обаче нито един от тях не е купен в Калифорния. Някой го е донесъл тук и не го е регистрирал.
Бош се загледа през стъклото към Градския съвет. Този път късметът му изневеряваше напълно.
— Имаш ли някой познат в Бюрото за контрол?
— Не — отвърна Чу. — А ти?
— И аз не. Поне не някой, който може да ускори процедурата. Чаках четири месеца само да проверят гилзата в компютрите си.
Не спомена, че освен това в миналото е имал противоречиви контакти с федералните органи на закона. Не можеше да разчита някой от Бюрото за контрол да му направи услуга, пък и откъдето и да било другаде. Знаеше, че ако тръгне по каналния ред и подаде заявка, може да получи резултати най-рано след месец и половина.
Оставаше му само една възможност. Той се отдръпна от стъклената стена и тръгна по коридора.
— Къде отиваш? — попита Чу.
— Имам работа.
Партньорът му го последва.
— Искам да поговорим за един от моите случаи. Трябва да отидем на гастрол в Минесота.
Бош спря. „Гастрол“ наричаха отиването в друг щат за арест на заподозрян по стар случай. Обикновено свързваха заподозрения със старо убийство с помощта на ДНК или пръстови отпечатъци. На стената в отдела висеше карта, на която с червени пинчета бяха отбелязани всички гастроли през десетте години на неговото съществуване. Картата беше осеяна с десетки пинчета.
— По кое дело? — попита се Хари.
— Стилуел. Най-после го открих в Минеаполис. Кога ще имаш възможност да отидем?
— Там на север ще ни замръзнат мартинките.
— Знам. Какво мислиш? Трябва да подам молба за, командировка.
— Ще видим къде ще ме отведе Йесперсен през следващите няколко дни. А после пък и тая работа с Бюрото за професионални стандарти — може временно да ме отстранят от длъжност.
Чу кимна, но Бош усещаше, че партньорът му се е надявал да прояви повече ентусиазъм към ареста на Стилуел. И на по-конкретен отговор за пътуването до Минесота. Никой в отдела не обичаше да чака, след като е идентифицирал заподозрения и е открил местонахождението му.