— Виж, известно време О’Тул сигурно няма да ми позволи да мръдна никъде. По-добре провери дали някой друг не може да дойде с тебе. Питай Триш Готината. Така ще имаш самостоятелна стая.
Правилата за командировки в Управлението задължаваха детективите да се настаняват само в двойни стаи, за да пестят пари. Само че никой не искаше да дели банята си с друг, а и неизбежно един от двамата партньори хъркаше. Веднъж Тим Марша трябваше да запише земетръсното хъркане на партньора си, за да убеди ръководството да му позволи самостоятелна стая. Ала имаше един лесен изход — когато партньорите бяха от различен пол. Затова и Триш Олмънд беше изключително търсена партньорка в „Неприключени следствия“. Не само защото бе привлекателна — откъдето бе прякорът й — и опитна следователка: командировката е нея означаваше партньорът й да е в самостоятелна стая.
— Но това следствие е наше, Хари! — възрази Чу.
— Значи ще се наложи да почакаш. Нищо не мога да направя.
Бош отиде на бюрото си и взе джиесема и бележника си. Замисли се за разговора, който щеше да проведе, и реши да не се обажда нито от своя, нито от служебния телефон.
Огледа се из огромния сектор „Грабежи и убийства“. Отдел „Неприключени следствия“ се намираше в южния край на помещение, голямо колкото футболно игрище. Заради замразяването на повишенията и новите назначения в ЛАПУ във всички отдели имаше по няколко незаети кабинки. Хари отиде до едно свободно бюро в „Убийства“ и седна, за да използва телефона. Погледна нужния му номер на екрана на джиесема си и го набра. Отговориха му веднага.
— „Тактическо разузнаване“.
Стори му се, че е познал гласа, но не можеше да е сигурен след толкова много време.
— Рейчъл?
Последва мълчание.
— Здравей, Хари. Как си?
— Добре. Ти как си?
— Не се оплаквам. Нов номер ли имаш?
— Не, просто се обаждам от чуждо бюро. Как е Джак?
Бош се опита бързо да отмине факта, че не използва собствения си телефон. Беше се опасявал, че тя няма да отговори, ако на дисплея й се изпише неговото име. С Рейчъл Уолинг бяха преживели заедно много, не всичко от което приятно.
— Джак си е Джак. Добре е. Но се съмнявам, че се обаждаш от чужд телефон само за да ме питаш за него.
Той кимна, въпреки че Рейчъл не го виждаше.
— Да. Ами… както сигурно се досещаш, имам нужда от услуга.
— Каква услуга?
— Водя едно следствие. Жертвата е датчанка, казва се Анеке. Била е удивително смела, военна кореспондентка, ходила е на едни от…
— Хари, няма нужда да ми рекламираш жертвата си, като че ли така ще ме обземе непреодолимо желание да ти направя услуга, каквато и да е тя. Просто ми кажи какво искаш.
Бош отново кимна. Контактите с нея винаги го изнервяха. Някога бяха любовници, ала емоционалната им връзка не свърши добре. Макар че се беше случило отдавна, когато разговаряха, той все още изпитваше съжаление за провалените възможности.
— Добре де, добре, ето какво искам. Имам непълен сериен номер на берета, модел деветдесет и две, с която по време на безредиците преди двайсет години е убита тази жена. Съвсем наскоро намерихме оръжието и получихме номера. Липсва само една цифра, което свежда възможностите до десет. Проверихме ги в база данните на Калифорнийското министерство на правосъдието и не получихме резултат. Трябва ми някой в…
— Бюрото за контрол на алкохола, тютюна, огнестрелните оръжия и взривните вещества. Това е в тяхната юрисдикция.
— Известно ми е. Обаче нямам връзки там и ако просто тръгна по каналния ред, ще получа отговор след два-три месеца, а не мога да чакам толкова, Рейчъл.
— Не си се променил. Вечно припираш. Значи те интересува дали имам връзки в Бюрото за контрол, за да ускориш нещата.
— Да, точно така.
Последва дълго мълчание. Бош не знаеше дали нещо е разсеяло Рейчъл, или тя се колебае да му помогне. Запълни паузата с още един опит за лобиране.
— Ще им отдам дължимото, когато стигнем до арест. Сигурно няма да им е излишно да спомена за тяхното съдействие. Първоначалната улика по случая също идва от тях — съвпадение на гилза от местопрестъплението с други две убийства. Това може да им пооправи имиджа.
Напоследък Бюрото за контрол се появяваше в новините главно заради пълния провал на една секретна операция, в резултат на която стотици оръжия бяха попаднали в ръцете на наркотерористи. Всеобщото възмущение придоби толкова големи размери, че фиаското даде хляб на кандидатпрезидентската кампания.