— Няма нужда да питаш, тате.
— Имам среща на закуска в седем и…
— Няма нужда да ми обясняваш.
На прага Бош я пусна и я целуна по темето. Усети аромата на нар от шампоана й.
— Има, разбира се. Заслужаваш татко, който да прекарва повече време с тебе. Който да е при теб.
— Уморена съм, тате. Не ми се приказва за това.
Хари посочи назад към дневната.
— Ех, да можех да изсвиря оная песен като него. Тогава щеше да разбереш.
Беше прекалил — натрапваше й угризенията си.
— Разбирам и без това! — сопна се Мади. — Хайде лека нощ.
Влезе в стаята си и затвори вратата.
— Лека нощ, миличка — каза Бош.
Хари отиде в кухнята, взе кутията от пица и излезе да я изхвърли в кофата, като провери дали капакът е затворен здраво — предпазна мярка срещу койоти и други нощни твари.
Преди да се върне вътре, отключи катинара на склада до задната стена на гаражния навес, дръпна шнурчето на лампата и плъзна поглед по претрупаните лавици. В прашните кашони имаше боклуци, които пазеше от памтивека. Пресегна се и свали един от тях на работния плот, после пак се повдигна на пръсти, за да вземе онова, което лежеше отзад — бялата каска, която беше носил в нощта на „срещата“ си с Анеке Йесперсен.
Впери очи в изподраната й мръсна повърхност и избърса с длан праха от залепения отпред стикер. Крилатата емблема. Вторачен в каската, си спомни нощите, в които градът гореше. Бяха изтекли двайсет години. У Замисли се за тях, за всичко, което му се бе случило, за всички, които бяха тук или си бяха отишли.
Накрая върна каската на лавицата и я скри зад кашона. Заключи склада и отиде да си легне.
17.
Детектив Нанси Менденхол се оказа дребна жена с искрена, дори подкупваща усмивка. Изобщо не изглеждаше заплашителна, което веднага го накара да е нащрек. Не че вече не беше подготвен за всичко, когато с Рик Джексън влязоха в Бредбъри Билдинг. Богатият му опит с вътрешни разследвания не му позволи да отговори на усмивката й и го правеше подозрителен към нейното твърдение, че просто търси истината без предубеждения и диктат отгоре.
Тя имаше самостоятелен кабинет — малък, но с удобни столове и дори с камина, подобно на много от офисите в старата сграда. Прозорците зад нея гледаха към Бродуей и Кинотеатъра за един милион долара. Менденхол постави на бюрото дигитален диктофон, Джексън направи същото и започнаха. След като посочиха всички страни в стаята и минаха през рутинните предупреждения за показанията на полицейски служители, тя просто помоли:
— Разкажете ми за командировката си в понеделник до затвора в Сан Куентин.
През следващите двайсет минути Бош изложи фактите, свързани с посещението му в затвора, за да разпита Руфъс Колман за пистолета, с който е била убита Анеке Йесперсен. Описа всяка подробност, за която се сещаше, включително колко е трябвало да чака, преди да доведат затворника. По време на закуската преди срещата с Джексън бяха решили Хари да не спестява нищо с надеждата, че здравият разум на Менденхол ще й наложи да приеме докладната на О’Тул за тъпотия.
Бош илюстрира разказа си с копия на документи от дневника на убийството, за да й докаже, че е било абсолютно наложително да отиде в Сан Куентин и да разговаря с Колман, а не си е измислил тази командировка, за да може да се срещне с Шон Стоун.
Разговорът като че ли вървеше добре и Менденхол задаваше само общи въпроси, които позволяваха на Бош да допълва обясненията си. Когато свърши, тя се съсредоточи върху конкретни неща.
— Шон Стоун знаеше ли, че ще го посетите?
— Не, нищо подобно — отвърна Хари.
— Предупредихте ли майка му, че ще го видите?
— Не, получи се импровизирано. Както вече казах, имах билет за обратния полет. Оставаше ми време за една кратка среща и затова помолих да го видя.
— Но са го довели в стаята за разпити, нали така?
— Да. Не ме пратиха в залата за посещения на роднини и приятели. Казаха, че ще го доведат при мен.
Бош знаеше, че това е единственото му уязвимо място. Защото не е поискал да се види с Шон Стоун като редови гражданин, а е останал в стаята, в която бяха довели Руфъс Колман, и просто е помолил да се срещне с друг затворник, Стоун. Разбираше, че може да го изтълкуват като използване на служебно положение в лична полза.
Менденхол продължи да го притиска.
— Добре, а когато уреждахте пътуването си до Сан Куентин, предвидихте ли достатъчно време между полетите, за да имате възможност да посетите Шон Стоун?