— Категорично не. Когато ходиш там, никога не знаеш колко ще им отнеме да ти доведат затворника, нито колко ще разговаряш с него. Бил съм там за едноминутни разговори, бил съм и уж за едночасови, които са се проточвали до четири часа. Просто никога не знаеш, затова винаги си оставяш повече време.
— И затова сте предвидили четиричасов престой в затвора.
— Горе-долу толкова. Освен това трябва да се има предвид и трафикът. Взимаш самолет, после влак до центъра за автомобили под наем, оттам с колата до града, прекосяваш го целия, минаваш и по Голдън Гейт, и накрая се връщаш по обратния път. Предвиждаш си време за неочаквани изненади. Аз предвидих малко повече от четири часа в затвора и използвах само два от тях, докато чаках, а след това разговарях с Колман. Пресметнете сама. Остана ми свободно време и го използвах, за да се срещна с онзи младеж.
— Точно кога казахте на охраната, че искате да се срещнете със Стоун?
— Докато извеждаха Колман, си погледнах часовника. Видях, че е два и половина, и знаех, че полетът ми е в шест. Даже при тежък трафик и с връщането на колата пак ми оставаше поне час. Можех да стигна на летището по-рано, а можех и да опитам набързо да се срещна с друг затворник. Избрах второто.
— Не ви ли хрумна да проверите дали няма по-ранен полет?
— Не, защото нямаше значение. Когато се приберях в Лос Анджелис, работното ми време така или иначе щеше да е свършило. Нямаше да ходя в службата, затова нямаше значение дали ще кацна в пет, или в седем. Щях да съм приключил работния си ден. Вече няма заплащане за извънреден труд. Това ви е известно, детектив.
Тук се намеси Джексън: обаждаше се за пръв път по време на разпита.
— Освен това за смяна на полетите често се плаща допълнително от двайсет и пет до сто долара и ако е бил направил такава промяна, е щяло да му се наложи да дава обяснение пред счетоводството.
Бош кимна. Колегата му импровизираше, но допълнението си го биваше.
Менденхол, изглежда, имаше въпросник, по който се движеше, въпреки че на бюрото пред нея нямаше нищо написано. Тя мислено отметна въпроса за командировката и продължи нататък.
— По някакъв начин подведохте ли служителите и Сан Куентин да смятат, че искате да разговаряте с Шоп Стоун в рамките на следствие, което водите?
Хари поклати глава.
— Не, няма такова нещо. И мисля, че това стана пределно ясно, когато попитах как да внеса пари в неговата сметка за затворническата лавка.
Но сте попитали чак след като сте разговаряли със Стоун, нали така?
— Да.
Последва пауза, през която тя прегледа донесените от него документи.
— Това е всичко засега, господа.
— Нямате ли повече въпроси? — учуди се Бош.
— Засега не. По-късно може да се наложи да доуточним някои неща.
— Може ли сега и аз да ви задам няколко въпроса?
— Моля. Ако мога, ще ви отговоря.
Той кимна. Разбираше.
— Колко ще продължи всичко това?
Менденхол се намръщи.
— Е, самото разследване едва ли ще отнеме много време. Освен ако не се наложи да отида до Сан Куентин, в случай че не получа нужната ми информация по телефона.
— Значи може да дадат пари, за да ви пратят чак там да проверите какво съм правил през един свободен час от времето си, така ли?
— Зависи от моя началник. Той със сигурност ще вземе предвид разходите и сериозността на разследването. Освен това му е известно, че в момента провеждам още няколко разследвания. Може да реши, че не си струва финансовите разноски и нужното време.
Бош не се съмняваше, че ще я пратят в Сан Куентин, ако се наложи. Тя можеше и да не е подложена на натиск отгоре, но същото не се отнасяше за началника й.
— Нещо друго? — попита Менденхол. — Имам друга среща в девет, за която трябва да се подготвя.
— Да, само още нещо — каза Хари. — Откъде идва тази докладна?
Въпросът явно я изненада.
— Не мога да обсъждам тази тема, но мислех, че знаете. Струва ми се очевидно.
— Не. Знам, че я е подал О’Тул. Обаче цялата тази история с моето посещение при Шон Стоун — как е стигнало до него? Откъде е научил?
— За това не мога да разговарям с вас, детектив. Когато приключа следствието и дам заключението си, ще имате възможност да се запознаете с фактите.
Бош кимна, ала отвореният въпрос продължи да го тормози. Чудеше се дали някой от Сан Куентин се е обадил на лейтенанта и му е казал, че Хари е действал неправомерно, или О’Тул е стигнал чак дотам да провери какво е правил Бош в затвора. Така или иначе, това го смущаваше. На идване си мислеше, че лесно ще отхвърли обвиненията, като разкаже на Менденхол всичко. Сега виждаше, че нещата може би не са толкова ясни.