Джексън и Бош излязоха от БПС и се спуснаха във фоайето с един от пищно украсените асансьори. Хари категорично смяташе едновековната Бредбъри Билдинг за най-красивата сграда в Лос Анджелис. Имаше един-единствен недостатък: в нея се помещаваше Бюрото за професионални стандарти. Докато пресичаха фоайето под атриума към изхода за Западна Трета улица, усети аромата на пресен хляб, който печаха за обедната навалица в заведението за сандвичи до главния вход. Това също винаги го бе дразнило. БПС не само се помещаваше в една от скритите перли на града, не само в някои от кабинетите имаше камини, но и всеки път, когато идваше тук, ухаеше адски приятно.
Джексън мълча по целия път към слабо осветеното фоайе пред страничния изход. Там имаше пейка с бронзова статуя на Чарли Чаплин. Той седна до фигурата и даде знак на Хари да се настани от другата страна.
— Какво има? — попита Бош, докато сядаше. — Трябва да се връщаме.
Джексън изглеждаше разтревожен. Поклати глава, наведе се над скута на Чаплин и сниши глас.
— Струва ми се, че си прецакан, Хари.
Бош не разбираше песимизма му, нито очевидната му изненада, че Управлението ще стигне чак дотам заради един петнайсетминутен разговор в Сан Куентин. За самия Хари в това нямаше нищо ново. За пръв път си беше имал работа с Вътрешния отдел преди трийсет и пет години. Наказаха го, че се е отбил да си вземе униформите от химическо чистене на път за участъка в края на смяната си. Оттогава нищо в отношението на Управлението към собствените му служители не можеше да го изненада.
Голяма работа! — Той махна презрително с ръка.
Даже Менденхол да потвърди обвиненията в докладната, какво могат да ми направят? Да ми дадат три дни? Седмица? Ще заведа дъщеря си на Хаваите.
Джексън отново поклати глава.
— Май не разбираш, а?
Бош окончателно се обърка.
— Какво не разбирам? Това си е Вътрешният отдел, както и да му викат сега. Какво има да не разбирам?
— Не става въпрос само за едноседмично отстраняване от длъжност. Ти си на договор по ПОП бе, човек.
Той не ти осигурява същата защита — сигурно затова не ти се е обадил никой от Съюза. Договор по ПОП може да се прекрати въз основа на НПП.
Сега вече Хари разбра. Предишната година беше подписал петгодишен договор с Управлението по Плана за отсрочено пенсиониране, според който пенсията му се замразяваше, за да може да се върне на работа. В него имаше клауза, която позволяваше на ЛАПУ да го освободи, ако бъде намерен за виновен в извършване на престъпление или ако вътрешно разследване потвърди обвинение срещу него в „неподобаващо поведение на полицай“.
— Не виждаш ли какво прави О’Тул? — попита Джексън. — Опитва се да промени отдела, да го превърне в свой отдел. Стига да не харесва някой или ако не му се оказва дължимото уважение, той ще му извърти същия калташки номер, за да го изхвърли.
Бош кимна. Вече напълно проумяваше елементите на този план. Дори знаеше нещо, което не беше известно на колегата му: че О’Тул може би не действа сам, тоест само за да оплете собствената си кошница. Може да изпълняваше заповед от човека на десетия етаж.
— Има нещо, което не съм ти казвал — рече той.
— Уф, мамка му — изпъшка Джексън. — Какво?
— Не тук. Да вървим.
Оставиха Чарли Чаплин сам и се върнаха в дирекцията на полицията пеш. По пътя Бош разказа на Джексън две истории, едната стара, другата нова. Първата представляваше фон на следствие, свързано със смъртта на сина на тогавашния градски съветник Ървин Ървинг. Началникът на полицията и бившата му партньорка го бяха използвали в успешен политически преврат, довел до невъзможността Ървинг да бъде преизбран. На негово място избраха съветник, който симпатизираше на Управлението.
— Това за пръв път ме изправи срещу Марти — допълни Хари. — А със следствието, което водя в момента, вече се сблъсках с него.
После обясни на Джексън, че човекът на десетия етаж се е опитал чрез О’Тул да го принуди да забави разследването на убийството на Анеке Йесперсен. Когато свърши, предполагаше, че Джексън вече съжалява, че се е съгласил да му стане защитник.
— Е, като имаш предвид сегашната ситуация, не си ли склонен да позабавиш нещата или даже тихичко да отложиш следствието за догодина? — попита Джексън, докато влизаха в предния двор на дирекцията на полицията.