Хари поклати глава и отвърна:
— Анеке е чакала прекалено дълго. И убиецът й е останал прекалено дълго на свобода. Нищо няма да забавя.
Минаха през автоматичната врата.
— Така си и мислех — каза Джексън.
18.
Бош тъкмо седна на бюрото си, когато при него цъфна лейтенант О’Тул.
Бош, определи ли си вече среща със следователката от БПС?
Хари се завъртя със стола, за да погледне началника си. Лейтенантът беше без сако и носеше тиранти с шарки, изобразяващи стикове за голф. Иглата на вратовръзката му представляваше миниатюрна емблема на ЛАПУ. Продаваха се в магазина за сувенири на Полицейската академия.
— Погрижих се за това — отвърна Бош.
— Добре. Искам колкото може по-скоро да приключим с този проблем.
— Убеден съм.
— Не влагам нищо лично, Бош.
Хари се усмихна.
— Искам да знам само едно нещо, господин лейтенант. Съвсем сам ли измислихте всичко, или получих те помощ от горния етаж?
— Хари? — обади се Джексън от съседната кабинка.
— Мисля, че не бива да влизаш в…
Бош вдигна ръка, за да не му позволи да се забърква.
— Всичко е наред, Рик. Въпросът ми беше реторичен. Няма нужда лейтенантът да отговаря.
— Не знам какво имаш предвид под „горния етаж“ — въпреки това отвърна О’Тул. Обаче за теб е типично да мислиш за това откъде идва докладната, вместо за нейното съдържание и собствените си постъпки. Джиесемът на Хари завибрира. Той го извади от джоба си и се извърна от лейтенанта, за да погледне дисплея. Изписването на номера беше блокирано.
— Въпросът е елементарен — продължи О’Тул. — Правомерни ли са били действията ти, докато си бил на посещение в затвора, или…
— Трябва да се обадя — прекъсна го Бош. — Водя следствие, господин лейтенант.
О’Тул излезе от кабинката. Хари прие обаждането, но каза на онзи отсреща да изчака и притисна микрофона на джиесема към гърдите си.
— Господин лейтенант.
Извика достатъчно високо, за да го чуят детективите в кабинките наоколо. О’Тул се обърна и го погледна.
— Ако продължите да ме тормозите, ще подам официално оплакване.
Продължи да се взира в лейтенанта още няколко секунди, после вдигна телефона до ухото си.
— Детектив Бош. С какво мога да ви помогна?
— Обажда се Сюзан Уинго от Бюрото за контрол на алкохола, тютюна, огнестрелните оръжия и взривите вещества. В Дирекцията ли сте в момента?
Връзката на Рейчъл Уолинг. Хари усети прилив на адреналин. Може би вече беше установила притежателя на пистолета, с който е била убита Анеке Йесперсен.
— Да, тук съм. Успяхте ли…
— Аз съм на една пейка на площада. Бихте ли слез ли? Имам нещо за вас.
— Ъъъ, разбира се. Не искате ли да се качите? Мога.
— Не, предпочитам вие да слезете.
— Идвам след две минути.
— Елате сам, детектив.
Тя затвори. Бош остана на мястото си няколко секунди: чудеше се защо му каза да отиде сам. После се обади на Рейчъл Уолинг.
— Хари?
— Аз съм. Тая Сюзан Уинго… какво й е?
— Какво искаш да кажеш? Тя обеща да провери номерата. Дадох й джиесема ти.
— Знам. Току-що ми позвъни и ми каза да сляза при нея на площада пред Дирекцията. Предупреди ме да отида сам. В какво се забърквам, Рейчъл?
Уолинг се засмя.
В нищо, Хари. Просто си е такава. Много потайна, много предпазлива. Прави ти услуга и не иска никой да разбере.
Убедена ли си, че това е всичко?
— Да. И сигурно ще поиска нещо в замяна на услугата. Танто за танто.
— Какво например?
— Нямам представа, Хари. Може да не е веднага. Просто ще си й длъжник. Така или иначе, ако те интересува кой е собственикът на онзи твой пистолет, слез долу и се срещни с нея.
— Добре. Благодаря, Рейчъл.
Бош затвори, изправи се и се огледа. Чу го нямаше. Този ден още не го беше виждал. Забеляза, че Джексън го гледа, даде му знак да го последва и щом излязоха в коридора, попита:
— Имаш ли няколко минути?
— Естествено — отвърна колегата му. — Какво е станало?
— Ела насам.
Бош отиде до стъклената стена и огледа бетонните пейки. На една от тях седеше жена с папка в ръце. Носеше спортен панталон, блуза с якичка и блейзър. Бош не пропусна да забележи острата гънка зад десния джоб на блейзъра явно носеше пистолет в кобур. Уинго. Хари я посочи.