В доклада за разпит на свидетел и показанията се посочваше, че Даулър е двайсет и седем годишен и работи като тираджия. Служел в Калифорнийската национална гвардия от шест години и бил разпределен в 237-а транспортна рота, дислоцирана в Модесто.
Във вените на Бош се освободи адреналин. Модесто. Десет години след убийството от Модесто се беше обадил някой, представил се като Алекс Уайт.
Завъртя се на стола си и съобщи информацията за 237-а рота на Чу, който отговори, че вече знаел: тя била една от трите части на Националната гвардия, участвали и в потушаването на безредиците в Лос Анджелис, и в „Пустинна буря“.
— Имаш двеста трийсет и седма в Модесто и две хиляди шестстотин шейсет и осма във Фрезно — прочете от компютъра си партньорът му. — И двете са транспортни роти, главно шофьори на камиони. Третата е двеста и седемдесета в Сакраменто. Това е военна полиция.
След като чу за шофьорите на камиони, Хари почти престана да го слуша. Мислеше за камионите, с които са превозили цялото пленено оръжие, за да го унищожат в саудитската пустиня.
— Да се съсредоточим върху двеста трийсет и седма. От нея е човекът, който е открил трупа. Какво друго намери за тях?
— Засега не е много. Служили дванайсет дни в Лос Анджелис. Съобщава се само за един ранен — останал в болница през нощта с мозъчно сътресение, след като някой го ударил с бутилка.
— А за „Пустинна буря“?
Чу посочи екрана.
— В момента съм на това. Ще ти прочета описанието на дейността им по време на войната. „Шейсет и двамата войници от двеста трийсет и седма рота бяха мобилизирани на двайсети септември хиляда деветстотин и деветдесета година. Бойната част пристигна в Саудитска Арабия на трети ноември. По време на операциите «Пустинен щит» и «Пустинна буря» тя транспортира двайсет и един хиляди тона товар и петнайсет хиляди военнослужещи и военнопленници и измина безаварийно един милион триста четирийсет и седем хиляди километра. Ротата се завърна в Модесто без нито една жертва на двайсет и трети април хиляда деветстотин деветдесет и първа година“. Разбираш ли какво имам предвид? Тия хора са шофьори на камиони и автобуси.
Известно време Бош размишлява над тези сведения и статистики. После заяви:
Трябва да намерим имената на тия шейсет и двама.
— Работя по въпроса. Ти се оказа прав. Всяка част си има аматьорски уебсайт и архив. Нали разбираш, публикации във вестниците, какво ли не. Обаче не открих списъци с имена от деветдесет и първа и деветдесет и втора. Тук-там само се споменава за отделни хора. Например в момента един гвардеец от онова време е шериф на окръг Станислаус. И освен това се кандидатира за Конгреса.
Хари завъртя стола си и погледна екрана на Чу. Видя снимка на мъж със зелена шерифска униформа, който държеше табела с надпис „Дръмънд — конгресмен!“ Това уебсайтът на двеста трийсет и седма рота ли е?
— Да. Пише, че Дж. Дж. Дръмънд служил от девет-десета до деветдесет и осма. Значи трябва да е…
— Чакай малко… Дръмънд… това име май ми е познато.
Опита се да се сети откъде и насочи мислите си към онази нощ на уличката. Множество бойци, които стояха на пост и ги зяпаха. В ума му проблесна бегъл спомен за лице и име и той щракна с пръсти.
— Дръмъра. Това е оня, на когото викаха Дръмъра. Той беше там оная нощ.
— Е, сега Дръмънд е шериф — отбеляза партньорът му. — Сигурно ще може да ни помогне с имената.
Хари кимна.
— Възможно е. Но първо ще изчакаме да проучим нещата по-добре.
21.
Бош включи компютъра си и отвори карта на Модесто, за да получи по-добра географска представа къде е Мантека, родният град на Франсис Даулър, спрямо базата на 237-а рота.
И двете градчета се намираха в сърцето на долината Сан Хоакин, по-известна като Централната долина, най-богатия селскостопански район в щата. Месо, плодове, ядки, зеленчуци — всичко, което слагаха на масата в Лос Анджелис и повечето краища на Калифорния, идваше оттам. Както и част от виното на същата тази маса.
Модесто беше център на окръг Станислаус, а Мантека се намираше точно оттатък северната граница, в окръг Сан Хоакин, чийто пък център бе Стоктън, най-големият град в Долината.
Хари не познаваше тези места. Почти не беше ходил в Централната долина, освен на път за Сан Франциско или Оукланд. Но знаеше, че от шосе 5 се усеща миризмата на оборите край Стоктън много преди човек да стигне до тях. Освен това можеше да отбиеш в почти всеки изход от шосе 99 и бързо да намериш сергия за плодове или зеленчуци с продукция, която да затвърди убеждението ти, че живееш на правилното място. Тъкмо долината Сан Хоакин до голяма степен превръщаше Калифорния в „Златния щат“.