Бош се върна към показанията на Франсис Даулър. Въпреки че откакто бе поел следствието вече ги беше чел поне два пъти, ги препрочете в търсене на някой пропуснат детайл.
Аз, долуподписаният Франсис Джон Даулър (род. 21/7/1964), бях мобилизиран в 237-а рота на Калифорнийската национална гвардия и на 1 май 1992 г., петък, се намирах с нея в Лос Анджелис. Моята бойна част имаше за задача да обезопаси и охранява основни пътни артерии по време на гражданските безредици след оправдаването на полицаите за побоя над Родни Кинг. През нощта на 1 май моята част беше дислоцирана на Креншоу Булевард от Флорънс Авеню до Слаусън Авеню на север. Бяхме пристигнали в района късно вечерта, след като той вече значително беше пострадал от грабители и подпалвачи. Аз охранявах кръстовището на Креншоу и Шейсет и седма улица. Към 22.00 се отдалечих в една съседна уличка до магазина за автомобилни гуми, за да се облекча. Тогава забелязах труп на жена, просната до стената на една опожарена сграда. Не видях никого на уличката и не познавах жертвата. Стори ми се, че е застреляна. Уверих се, че е мъртва, като проверих за пулс на ръката й, и след това отидох при радиста Артър Фогъл и му казах да се свърже с прекия ни началник, серж. Юджийн Бърстин, и да му съобщи за трупа на уличката. Серж. Бърстин дойде и направи оглед на трупа и уличката, след което уведоми по радиостанцията отдел „Убийства“ в ЛАПУ. Аз се върнах на поста си и по-късно се преместих нататък по Флорънс Авеню, когато на това кръстовище се наложи да бъде овладяна тълпа разгневени местни жители.
Това е пълно, вярно и точно изложение на моите действия в нощта на 1 май 1992 г., петък, за което свидетелствам с подписа си.
Бош си записа в бележника имената Франсис Даулър, Артър Фогъл и Юджийн Бърстин под името Дж. Дж. Дръмънд. Сега поне разполагаше с четирима от шейсет и двамата войници от набор 1992-ра в 237-а рота. Впери очи в показанията на Даулър, докато обмисляше какъв да е следващият му ход.
И тогава забеляза реда, отпечатан в долния край на страницата. Това беше факс. Хари разбра, че Гари Харъд е записал показанията и ги е пратил за одобрение и подпис на Даулър по факс. И че Даулър е върнал документа по същия начин. Данните за факса в долния край на страницата съдържаха телефонен номер и фирма: Козгроув Агрикълчър, Мантека, Калифорния. Бош предположи, че Даулър е работил там.
— Козгроув — произнесе той.
Същото име фигурираше в представителството на „Джон Диър“, откъдето преди десет години се бе обадил Алекс Уайт.
— Да, и аз го намерих — обади се зад него Чу.
Бош рязко се завъртя.
— Какво си намерил?
— Козгроув. Карл Козгроув. Служил е в ротата. Има го на няколко снимки. Явно е някаква голяма клечка там.
Хари осъзна, че са се натъкнали на връзка.
— Метни ми линка, моля те.
— Дадено.
Бош отново се обърна към компютъра си и зачака да получи имейла.
— Уебсайта на двеста трийсет и седма рога ли гледаш? — попита той.
— Да. Имат разни неща чак от времето на безредиците и „Пустинна буря“.
— А списък на личния състав?
— Няма списък, обаче в тия материали има имена и снимки. Например Козгроув.
Имейлът пристигна. Бош бързо го отвори и клики а върху линка.
Чу имаше право. Уебсайтът изглеждаше аматьорски, меко казано. Шестнайсетгодишната му дъщеря правеше по-хубави уебстраници за училищните си презентации. Този явно беше създаден преди години, когато уебсайтовете бяха ново културно явление. И не си бяха направили труда да осъвременят графиката и дизайна му.
Основното заглавие го представяше като „Официален уебсайт на бойната 237-а рота“. Отдолу бяха девизът и емблемата на ротата — думите „Карай напред“ и военен камион.
По-нататък имаше блокове информация за текущи учения и развлекателни дейности на ротата. Както и линкове за контакт с уебадминистратора или за групови дискусии. Един от линковете гласеше „История“ и Бош кликна върху него.
Това го прехвърли към блог, отразяващ двайсет години успехи на ротата. За щастие я бяха свиквали рядко и на големи промеждутъци, затова не му отне много, докато стигна до началото на 90-те години. Тези информации очевидно бяха качени на сайта при създаването му през 1996-а.