Имаше кратък разказ за участието й в овладяването на безредиците в Лос Анджелис, ала текстът не съдържаше нищо, което Бош вече да не знае. С него обаче вървяха няколко снимки на бойци от 237-а рота, охраняващи позиции в Южен Лос Анджелис. Споменаваха се и неизвестни му имена. Той ги преписа в бележника си и продължи да скролва надолу.
Когато стигна до подвизите на ротата по време на „Пустинен щит“ и „Пустинна буря“, пулсът му се ускори, защото видя фотоси като онези в репортажите на Анеке Йесперсен. Базата им се намирала в Дахран, в непосредствена близост до казармата, ударена от иракска ракета „Скъд“. Транспортната рота превозвала войници, цивилни и военнопленници по главните пътища между Кувейт и Саудитска Арабия. Имаше и осем снимки на бойци от на 237-а на круизния кораб, закотвен в Персийския залив.
Тук се натъкна на още имена и продължи да ги преписва в бележника си, като си мислеше, че има голяма вероятност личният състав да не се е променил много от Войната в Залива до лосанджелиските събития. Бойците от военните снимки най-вероятно бяха пратени в Лос Анджелис през 1992-ра.
Група фотоси показваха неколцина бойци от ротата на кораба „Сауди Принсес“ по време на отпуск по болест. Или волейболен отбор, участващ в турнир по плажен волейбол. Повечето обаче бяха на видимо пияни мъже, позиращи пред обектива с шишета бира в ръка.
Бош се вцепени, когато прочете имената под една от фотографиите — четирима мъже на дъсчена палуба край корабен басейн. Бяха голи до кръста, държаха бутилки бира и показваха знака на мира. Мокрите им плувки всъщност бяха камуфлажни панталони с отрязани крачоли. Изглеждаха адски пияни и бяха силно почернели от слънцето. Отдолу бяха написани имената им: Карл Козгроув, Франк Даулър, Крие Хендерсън и Реджи Банкс.
Хари вече имаше още една връзка. Реджи Банкс, беше човекът, който преди десет години продал косачка на Алекс Уайт. Той записа новите имена в бележника си и подчерта три пъти това на Банкс.
Уголеми снимката на екрана и отново се вгледа в нея. Трима от мъжете — всички без Козгроув имаха еднакви татуировки на дясното рамо. Камион ротната емблема. После забеляза, че вдясно зад тях лежи съборена кофа за смет, от която по палубата са се разсипали шишета и кенове. Докато се взираше във фотографията, се сети, че я е виждал и преди. Същата сцена от друг ъгъл.
Отвори нов прозорец на екрана и влезе в мемориалния уебсайт на Анеке Йесперсен. Там кликна върху линка със снимките й от „Пустинна буря“. Бързо ги прегледа, докато стигна до шестте фотоса от круизния кораб. На третия се виждаше корабният басейн. Един санитар изправяше съборена кофа за смет.
Като превключваше от прозорец на прозорец и 01 снимка на снимка, Хари сравни конфигурацията на пръснатите по палубата шишета, кенове и опаковки. Оказа се абсолютно еднаква. Това категорично означаваше, че Анеке Йесперсен е била на круизния кораб едновременно с бойците от 237-а рота. За да се увери окончателно, Бош съпостави и други особености на фотосите. И на двата забеляза един и същи спасител в кабинката до басейна, с една и съща шапка с увиснала широка периферия и намазан с цинкова паста нос. На един шезлонг до ъгъла на басейна се печеше жена по бикини, потопила дясната си ръка във водата. И накрая, барманът под сламения навес. С една и съща крива цигара зад ухото.
Снимката на Анеке беше направена броени минути преди или след онази от уебсайта на 237-а рота. Нямаше съмнение, че журналистката е била там едновременно с тях.
Твърди се, че полицейската работа е деветдесет и девет процента скука и един процент адреналин — моменти на яростно напрежение, чийто изход е на живот и смърт. Бош не знаеше дали новото му разкритие е на живот и смърт, но усещаше яростното напрежение на момента. Бързо изтегли чекмеджето на бюрото и извади лупата си. После прелисти страниците на дневника на убийството, докато стигне до прозрачния джоб е контактните копия и снимките във формат двайсет на двайсет и пет сантиметра, проявени от четирите ролки, които бяха открили в елека на Анеке Йесперсен.
Фотосите бяха само шестнайсет, всички надписани отзад с номера на филма. Хари предполагаше, че следователите са избрали и проявили на случаен принцип по четири снимки от всеки филм. Той припряно започна да ги преглежда, като сравняваше бойците от тях е четиримата мъже на борда на „Сауди Принсес“. Търсенето му се увенча с успех едва на третия филм. И четирите кадъра показваха войници, строени, за да се качат на камион край стадиона „Колисиъм“. В центъра на фокуса обаче явно стоеше висок добре сложен мъж, който приличаше на Карл Козгроув от фотографията до басейна на круизния кораб.