— Благодаря, господин лейтенант.
— Би ли затворил вратата на излизане?
— С удоволствие.
Бош го остави на спокойствие да се обади на началника на полицията. Когато се върна на работното си място, вече имаше план как да се погрижи за нещата вкъщи, докато го няма.
22.
„Ка Дел Соле“ беше станало любимото им място. Срещаха се там по-често, отколкото където и да е другаде в града. Изборът им се основаваше на романтика, вкус — и двамата харесваха италианската кухня — и цена, но главно на удобство. Ресторантът в Северен Холивуд се намираше на еднакво разстояние като време и трафик от домовете и службите им, с известно предимство за Хана Стоун.
Предимство или не, Бош стигна пръв и го настаниха в обичайното им сепаре. Хана го бе предупредила, че може да закъснее, защото часовете й във възстановителния център в Панорама Сити се изместили след непредвидения разговор с Менденхол. Хари си носеше работа и нямаше нищо против да почака.
До края на работния ден в „Неприключени следствия“ Дейвид Чу бе успял да състави кратки предварителни биографии на петимата, към които Бош искаше да насочи вниманието си. Като използваше публични и служебни бази данни, за два часа Чу събра толкова информация, колкото преди двайсет години Хари щеше да намери за две седмици.
За всеки от петимата имаше по няколко страници. Бош ги носеше в папка, наред с разпечатки на снимките, направени от Дръмънд и Анеке Йесперсен на борда на „Сауди Принсес“, както и превод на публикувания в „Берлингске Тидене“ репортаж с нейни фотографии.
Отвори папката и препрочете статията. Носеше дата 11 март 1991-ва, почти две седмици след края на войната и началото на мироопазващата операция. Публикацията беше кратка — просто пояснителен текст към фотосите. Поради използваната елементарна програма за превод, която не улавяше граматичните нюанси и стила, на английски материалът звучеше тромаво и грапаво.
Наричат го „Плаващия хотел“, но няма съмнение това боен кораб. Луксозният лайнер „Сауди Принсес“ никога не напуска пристанището, но винаги има строга охраната. Британският плавателен съд е нает от Пентагона и временно се използва за отдих и възстановяване на американски военни от операция „Пустинна буря“.
Мъже и жени служещи в Саудитска Арабия от време на време получават тридневни отпуски и след примирието търсенето на лайнера е много огромно. „Принсес“ е единствено място в консервативния Персийски залив, където военни могат да употребяват алкохол, правят приятелства и не обличат камуфлажна униформа.
Корабът е закотвен в пристанището и строго охраняван от въоръжени и униформени морски пехотинци. (Пентагонът моли журналистите, които посещават, не могат да разкриват точното му местонахождение.) Но на борда няма униформи и животът е вечен празник. Има две дискотеки, десет денонощни барове и три басейни. Военните, които дислоцирани в района седмици и месеца и са избегнали ракети „Скъд“ и куршуми на иракчаните, разполагат със седемдесет и два часа за забавление, пиене и флирт с другия пол — всички от нещата, забранени в лагер.
„За три дни ние пак сме цивилни — казва Брайън Бентли, двайсет и две годишен войник от Форт Лоудърдейл, Флорида. — Миналата седмица участвах в престрелка в столицата Кувейт. Днес си пия биричката с приятели. Това с нищо не можеш да го замениш“.
Алкохолът в барове и около басейн се лее свободно. Победата на Съюзниците е чест празник. Мъже на корабния борд са повече от жени в съотношение петнайсет към едно, отразяващо състава на американската войска в Залива. И не само мъжете на „Сауди Принсес“ биха искали да е по-голямо равенство в процентите.
„Откакто съм тук, не ми се е налагало сама да си плащам пиенето — казва Шарлот Джексън, военнослужеща от Атланта, Джорджия. — Обаче постоянните свалки на момчетата започват да ми писват. Ще ми се да си бях взела хубава книга за четене. Сега щях да съм си в каютата“.
Въз основа на думите на Брайън Бентли за участието му в престрелка Бош реши, че репортажът е написан близо седмица преди да го публикуват в „Берлингскс Тидене“. Това означаваше, че Анеке Йесперсен сигурно е била на борда някъде през първата седмица на март.
До този момент не беше обръщал особено внимание на материала за „Сауди Принсес“. Ала положението се променяше с установената връзка между журналистката и бойците от 237-а рота на кораба. Той разбираше, че се е натъкнал на двама потенциални свидетели.
Извади джиесема си и набра номера на Чу. Отсреща се включи гласова поща. Партньорът му вече си беше тръгнал от работа и Бош предположи, че си е изключил телефона. Остави му съобщение, като говореше тихо, за да не смущава другите клиенти в ресторанта.