— Дейв, аз съм. Искам да ми провериш две имена. Открих ги в репортаж от деветдесет и първа, ама какво пък, по дяволите, дай да опитаме. Първото е Брайън Бентли от Форт Лодърдейл, Флорида. Второто е Шарлот Джексън. Пише, че била от Атланта. И двамата са военнослужещи и са участвали в „Пустинна буря“. Не знам в кои войски, не се казва в статията. По онова време Бентли е бил на двайсет и две, значи сега е на четирийсет и две-три. Възрастта на Джексън не е посочена, но може да е между трийсет и девет и петдесет, да речем. Виж какво ще намериш и ми се обади. Мерси, партньоре.
Затвори и погледна към входа на ресторанта. Все още нямаше и следа от Хана Стоун. Изпрати кратък есемес на дъщеря си, за да я попита дали си е взела нещо за ядене, после се върна към папката.
Прелисти събраните от партньора му биографични материали за петимата бойци. Четири от тях започваха със снимки, взети от шофьорските им книжки. Тази на Дръмънд липсваше, защото бе служител на закона и в база данните на Управлението за автомобилен транспорт нямаше информация за него. Бош се спря на сведенията за Кристофър Хендерсън. До снимката Чу с големи букви беше написал: „ПОЧИНАЛ“.
Хендерсън останал жив по време на „Пустинна буря“ и безредиците в Лос Анджелис като гвардеец в бойната 237-а рота, ала загинал в сблъсък с въоръжен крадец в популярния ресторант „Стиърс“ в Стоктън, където работел като управител. Чу бе приложил вестникарски репортаж, в който се казваше, че Хендерсън бил нападнат, след като останал сам и затварял заведението.
Въоръжен мъж със ски маска и дълъг шлифер го принудил да влезе обратно в ресторанта. Случайно минаващ мотоциклетист станал свидетел на инцидента и се обадил в полицията, но когато пристигнали, ченгетата заварили входната врата отключена и Хендерсън мъртъв. Бил екзекутиран, застанал на колене в хладилното помещение. Сейфът в кабинета на управителя, където нощем държали оборотните пари, бил отворен и празен.
В публикацията пишеше, че Хендерсън се канел да напусне работата си в Стоктън и да отвори собствен ресторант в Мантека. Така и не успял. Според събраните от Чу сведения в интернет убийството не било разкрито и стоктънската полиция дори не идентифицирала заподозрени.
Биографичните данни за Джон Джеймс Дръмънд бяха много по-подробни, защото шерифът беше публична личност. Постъпил в Шерифското управление на окръг Станислаус през 1990-а и уверено се издигнал, докато през 2006-а предизвикал тогавашния шериф и спечелил крайно оспорваните избори. През 2010-а бил преизбран за втори мандат, а сега се целел във Вашингтон. Кандидатирал се за Конгреса с надеждата да представлява областта, обхващаща окръзите Станислаус и Сан Хоакин.
В разпространената онлайн политическа биография от първото му кандидатиране за шериф Дръмънд се описваше като преуспяло местно момче. Израснал само с майка си в Грейшиада Парк, квартал на Модесто. Минал през всички стъпала на Шерифското управление, дори по едно време бил пилот на единствения им хеликоптер, но издигането му се дължало на изключителните му организаторски способности. Обявяваха го за военен герой, участвал в „Пустинна буря“ като боец от Националната гвардия. По време на безредиците в Лос Анджелис през 1992-ра бил ранен от грабители, докато охранявал магазин за облекло.
На Бош му хрумна, че Дръмънд е единственият пострадал от 237-а рота в безредиците. Метнатата навремето бутилка можеше да е едно от дребните неща, които сега го изстрелваха към Вашингтон. Освен това му направи впечатление, че той вече е служел в шерифството, когато са го мобилизирали е гвардията в Персийския залив и после в Лос Анджелис.
В хвалебствената предизборна биография се посочваше и че по време на мандата на Дръмънд престъпността в окръг Станислаус рязко намаляла. Всичко това бяха само политически приказки и Хари продължи нататък със сведенията за четирийсет и шест годишния жител на Мантека Реджиналд Банкс.
Банкс работел от осемнайсет години като продавач в представителството на „Джон Диър“ в Модесто. Женен, с три деца. Получил степен „специалист“ в Модесто Джуниър Колидж.
При тази по-задълбочена проверка Чу също беше открил, че освен присъдата за шофиране в нетрезво състояние Банкс бил арестуван за същото още два пъти, което останало без последици. Бош също забеляза, че той е получил присъдата след арест в окръг Сан Хоакин, където се намираше Мантека. Двата му ареста в съседния окръг Станислаус обаче не бяха довели до повдигане на обвинение. Детективът се зачуди дали с това няма нещо общо фактът, че са бойни другари с шерифа на окръг Станислаус.