Статията обаче отдаваше на Карл-младши издигането на половинвековната семейна фирма до нови висоти и впускането й в смели нови начинания, главно с вятърните паркове, произвеждащи зелена енергия, и разрастването на веригата ресторанти „Стиърс“, която вече имала шест заведения из цялата Централна долина. Материалът завършваше със следното изречение: „Козгроув най-много се гордее с факта, че клиентите на който и да е от ресторантите «Стиърс» не могат да си поръчат обяд или вечеря, без да изядат или изпия нещо, произведено от неговата огромна компания“.
Бош препрочете последното изречение два пъти. То доказваше нова връзка между бойците от снимката на борда на „Сауди Принсес“. Оказваше се, че Кристофър Хендерсън е бил управител на един от ресторантите на Карл Козгроув — до убийството му в същото заведение.
Под репортажа в „Калифорнийски производител“ имаше бележка от Чу: „Направих проверка и на таткото. Починал през 2010 г. — от естествена смърт. Оттогава Младши сам командва парада“.
Хари го изтълкува в смисъл, че Карл Козгроув е наследил пълния контрол над „Козгроув Агрикълчър“ и неговите многобройни клонове. Това го правеше истински цар на долината Сан Хоакин.
— Здрасти. Извинявай.
Бош вдигна поглед и видя, че Хана Стоун влиза в сепарето. Тя седна до него, целуна го по бузата и каза, че умирала от глад.
23.
Преди да поговорят за Менденхол и да разкажат как е минал денят им, двамата изпиха по чаша червено. Хана заяви, че имала нужда от няколко минути релаксация, преди да преминат към сериозни въпроси.
— Хубаво е — похвали тя поръчаното от Бош вино, пресегна се и завъртя бутилката, за да прочете етикета. После се усмихна.
— „Modus operandi“ — естествено, че ще поръчаш нещо такова.
— Разкри ме.
Хана отпи още една глътка, вдигна салфетката от скута си и ненужно я нагласи отново. Бош беше забелязал, че го прави често, когато са на ресторант и стане дума за сина й.
— Детектив Менденхол ми каза, че в понеделник щяла да разговаря с Шон.
Той кимна. Не се изненадваше, че следователката ще ходи в Сан Куентин. Донякъде го учудваше само това, че е съобщила на Хана, защото при провеждане на разследване не бива да разкриваш на един разпитван намеренията си спрямо друг, дори да са майка и син.
— Няма значение, че ще ходи там — отвърна той. Шон не е длъжен да разговаря с нея, ако не желае. Но ако все пак реши да се срещне с Менденхол, трябва да й каже само…
Хари млъкна, внезапно проумял какво навярно се опитва да постигне следователката.
— Какво има? — попита Хана.
— Прикриването винаги е по-лошо от първоначалното престъпление.
— Какво имаш предвид?
— Това, че ти е споменала за предстоящото си посещение в Сан Куентин. Може да го е направила, защото знае, че ще ми съобщиш. Така ще види дали ще се опитам да предупредя Шон и да го инструктирам какво да говори или да му кажа да не се съгласява на среща с нея.
Тя се намръщи.
— Не ми се стори подъл човек. Всъщност се държеше доста директно. Останах с впечатлението, че не е особено радостна от замесването й в нещо, което е политически инспирирано.
— Тя ли се изрази така?
Хана се замисли.
— Възможно е аз първа да съм го намекнала, обаче за нея не беше нищо ново. Каза ми, че анализирала мотивите зад самата докладна. Това си го спомням със сигурност. Дойде от нея, не от мен.
Бош кимна. Предполагаше, че Менденхол е имала предвид О’Тул като автор на докладната. Може би трябваше да й има доверие, че ще види нещата такива, каквито са.
Пино им сервира поръчаните салати „Цезар“ и те прекратиха дискусията за вътрешното разследване. След малко Хари насочи разговора в друга посока:
— Другата седмица заминавам на почивка.
— Наистина ли? Защо не ми каза? Можех да си взема отпуска. Освен ако… целта ти не е била тъкмо такава — искал си да останеш сам.