Бош знаеше, че тя ще стигне до това заключение или поне ще го допусне.
— Отивам по работа. Заминавам за централната част на щата. Модесто, Стоктън и едно градче на име Мантека.
— Със Снежанка ли е свързано?
— Да. О’Тул категорично нямаше да одобри такава командировка. Той не иска да разкрия убийството. Затова ще използвам отпуската си. За своя сметка.
— И без партньор, така ли? Хари, това не е…
Бош поклати глава.
— Няма да правя нищо опасно. Просто ще поговоря с някои хора, ще наблюдавам други. Отдалече.
Тя пак се намръщи. Явно не й харесваше. Той продължи, преди тя да успее да повдигне ново възражение.
— Какво ще кажеш да отседнеш вкъщи при Мади, докато се върна?
Ясно видя изненадата на лицето й.
— Преди Мади спеше при една своя приятелка, чиято майка предлагаше да се грижи за нея, обаче в момента с момичето нещо не са в добри отношения. Неловко е така. Мади винаги настоява, че може да остане и сама, обаче тая идея не ми се струва добра.
— На мен също. Само че не знам, Хари. Питал ли си Мади?
— Още не. Ще й кажа тази вечер.
— Не можеш да й „кажеш“. Трябва да е и нейно решение. Попитай я.
— Виж, знам, че тя те харесва и че си приказвате.
— Не си приказваме, приятелки сме във фейсбук.
— Добре де, за нея това е едно и също. Днешните хлапетии си приказват във фейсбук и с есемеси. Ти си й купила бирата за рождения ми ден. Обърнала се е към тебе.
— Това е съвсем различно от отсядането у вас.
— Знам, но си мисля, че тя няма да има нищо против. Ако ще се почувстваш по-добре, довечера ще я попитам. Ако се съгласи, ще го направиш ли?
Пино дойде и отнесе чиниите от салата. Бош повтори въпроса.
— Да, ще го направя — отвърна Хана. — С удоволствие. С удоволствие бих останала и когато и ти си си вкъщи.
Тя и по-рано беше споменавала да живеят заедно. Хари изпитваше удоволствие от връзката им, ала се колебаеше дали иска да направи следващата стъпка. Не знаеше защо. Вече не бе млад. Какво чакаше?
— Е, това ще е крачка в тази насока, нали? — каза той в опит да заобиколи проблема.
— По-скоро прилича на някакво странно изпитание. Ако издържа теста с дъщеря ти, значи съм подходяща.
— Нищо подобно, Хана. Но виж, точно сега не ми е до тази тема. Разследвам убийство, в неделя или понеделник трябва да пътувам и една следователка от Бюрото за професионални стандарти ми виси на главата. Искам да говорим за това. Важно е. Обаче може ли да почака, докато се оправя поне с част от другите неща?
— Естествено.
Начинът, по който му отговори, показваше, че не е доволна от отлагането на този въпрос.
— Хайде, не се разстройвай.
— Не се разстройвам.
— Виждам.
— Просто искам да сме наясно, че не съм в живота ти, за да играя ролята на детегледачка.
Бош поклати глава. Разговорът излизаше извън контрол. Той инстинктивно се усмихна. Винаги реагираше така, когато се почувстваше притиснат в ъгъла.
— Виж, просто те помолих за услуга. Ако не искаш или ако за тебе ще е свързано с такива неприятни емоции, тогава…
— Казах ти, че не се разстройвам. Може ли просто да оставим темата засега?
Хари вдигна чашата си, изпи я до дъно, взе бутилката, наля си още и каза:
— Разбира се.
24.
Бош раздели съботния ден между работата и семейството. Успя да убеди Чу сутринта да се срещнат в службата, за да поработят, без да ги наблюдават лейтенант О’Тул и колегите им от „Неприключени следствия“. Пустееше не само отделът, но и двете крила на огромния сектор „Грабежи и убийства“. След отмяната на заплащането за извънреден труд в елитните детективски отдели през уикенда се мяркаха хора само при сензационни дела. За техен късмет в момента нямаше такова.
След като спря да мърмори, че безплатно се отказвал от половин събота, Чу се зарови в компютъра и се зае с още по-сериозна проверка на мъжете от 237-а транспортна рота на Калифорнийската национална гвардия.
Въпреки че стесняваше фокуса си върху четиримата от снимката на борда на „Сауди Принесе“ и петия, самия фотограф, Бош съзнаваше, че изчерпателното разследване изисква да проверят всяко име, на което са се натъкнали във връзка с 237-а рота, особено онези, които са били на круизния кораб приблизително по едно и също време с Анеке Йесперсен.
Ако не друго, това упражнение поне щеше донесе дивиденти при евентуално повдигане на обвинение. Защитата винаги твърдеше, че полицията си е сложила конски капаци и се е съсредоточила само върху техните клиенти, докато истинският виновник се е изплъзнал. Като разширяваше обсега си и проверяваше всички известни гвардейци от 237-а рота през 1991-ва и 1992-ра, Хари лишаваше от основание защитната теза за ограничения фокус още преди да се е стигнало до съдебен процес.