В първото упражнение момичето се сблъска с психопат с нож и го уговори да хвърли оръжието. Второ то пак представляваше семеен скандал, само че в този случай мъжът замахна с нож срещу нея от три метра разстояние и Мади основателно откри огън.
— Три метра се минават на две крачки — коментира Холоднак. — Ако го беше изчакала да се приближи, щеше да стигне до теб в момента, в който стреляш щяхте да сте наравно. Кой губи при равен резултат?
— Аз — отвърна Маделин.
— Точно така. Ти реагира правилно.
В следващия сценарий тя влизаше в училище след сигнал за стрелба. Докато вървеше по един пуст коридор, чу детски писъци някъде напред. Когато зави, видя мъж пред вратата на класна стая, насочил пистолет срещу свита на пода жена, която се опитваше да скрие главата си с ръце.
— Недейте, моля ви — скимтеше жената.
Мъжът стоеше с гръб към Мади. Тя веднага откри огън, улучи го в гърба и главата и го повали преди да е успял да стреля по жената. Въпреки че не се представи като полицай, нито му нареди да хвърли оръжието, Холоднак й каза, че се е справила добре и е действала по правилата. После посочи дъската на лявата стена, на която имаше диаграми на престрелки. Най-отгоре с големи главни букви пишеше НЗЖ.
— Незабавна защита на живота — разчете съкращението инструкторът. — Действаш по правилата, ако реагираш в незабавна защита на живота. Това може да означава както твоя, така и живота на някой друг. Няма значение.
— Ясно.
— Обаче ще ти задам един въпрос. Как прецени ситуацията, която видя? Искам да кажа, какво те накара да решиш, че става въпрос за учителка, заплашена от престъпник? Как разбра, че жената не е престъпничка, току-що разоръжена от учител?
Бош моментално беше стигнал до същото заключение като дъщеря си. Основаваше се на чист инстинкт. И той щеше да стреля като нея.
— Ами, първо по дрехите — отвърна Мади. — Той беше с извадена от панталона риза, а един учител едва ли би ходил така. А тя имаше очила и прическата й беше учителска. Видях на китката й ластик — една моя учителка носеше същия.
Холоднак кимна.
— Преценката ти е вярна. Просто ми е интересно как си познала. Направо е смайващо какво може да асимилира мозъкът за толкова кратко време.
Продължиха нататък и инструкторът й пусна необичаен сценарий, в който тя летеше с пътнически самолет, както често се случва на детективите. Беше въоръжена и седеше на мястото си, когато един пътник два реда пред нея скочи, сграбчи стюардесата през шията и я заплаши с нож.
Маделин се изправи, вдигна оръжието си, представи се като полицай и нареди на мъжа да пусне пищящата жена. Вместо това той придърпа заложницата като щит пред себе си и доближи острието до гърлото й. Другите пасажери се развикаха и започнаха да се щурат из самолета в търсене на място, където да се скрият. Накрая настъпи момент, в който стюардесата се опита да се отскубне и ножът се оказа само на сантиметри от нея. Мади стреля.
Стюардесата се свлече на пода.
— Мамка му!
Момичето ужасено се преви.
— Кой е следващият? — изкрещя мъжът на екрана.
Маделин! — извика Холоднак. — Свърши ли? Опасността премина ли?
Мади разбра, че се е разконцентрирала. Изправи се, стреля още пет пъти по мъжа с ножа и той се строполи.
Осветлението се включи и инструкторът излезе иззад компютъра си.
— Аз я убих — произнесе Маделин.
— Хайде да го обсъдим — предложи Холоднак. Защо стреля?
— Защото той щеше да я убие.
— Добре. Това отговаря на правилото за НЗЖ — незабавна защита на живота. Можеше ли да постъпиш по друг начин?
— Не знам. Той щеше да я убие.
Трябваше ли да се надигаш и да показваш оръжието си, да се представяш?
— Не знам. Май че не.
— Това беше твоето предимство. Той нямаше представа, че си ченге. Нямаше представа, че си въоръжена. Ти го провокира, като се изправи. Щом извади пистолета си, нямаше връщане.
Мади кимна и провеси нос. Бош веднага съжали, че, я е довел тук.
— Ти се справяш по-добре от повечето ченгета, които идват тук, малката — окуражи я Холоднак. — Хайде да пуснем още един сценарий и да приключим оптимистично. Забрави този случай и се приготви.