Поръча си яйца с бекон и кафе и разгъна разпечатаната на два листа карта — беше ги залепил един за друг. Картата обхващаше шейсет и пет километровата отсечка от Централната долина, оказала се важна за разследването на делото Анеке Йесперсен. Всички обозначени от него точки бяха по шосе 99 — започваха от Модесто на юг и продължаваха на север през Рипън, Мантека и Стоктън.
Картата обхващаше части от два окръга, Станислаус на юг и Сан Хоакин на север. Модесто и Салида бяха в окръг Станислаус, под юрисдикцията на шериф Дръмънд. Мантека и Стоктън обаче бяха под юрисдикцията на шерифа на окръг Сан Хоакин. Нищо чудно, че Реджи Банкс, който живееше в Мантека, предпочиташе да пие в Модесто. Същото се отнасяше и за Франсис Даулър.
Бош огради местата, които искаше да посети до края на деня. Представителството на „Джон Диър“, където работеше Реджи Банкс, Шерифското управление на окръг Станислаус, офиса на „Козгроув Агрикълчър“ в Мантека и домовете на хората, които идваше да проучи. Възнамеряваше да се потопи колкото може повече в света, в който живееха тези мъже. Оттам щеше да планира следващия си ход — ако изобщо имаше възможен ход.
Докато продължаваше на север по шосе 99, Хари нагласи на дясното си бедро разпечатка на имейла от Дейв Чу, получен в неделя вечер. Партньорът му беше проверил Брайън Бентли и Шарлот Джексън, двамата военни, цитирани в репортажа на Анеке Йесперсен за „Сауди Принсес“.
Първото име бързо се оказа задънена улица. В брой на фортлодърдейлекия вестник „Сън Сентинъл“ 01 2003-та бил публикуван некролог за Брайън Бентли, ветеран от Войната в Залива, починал от рак на трийсет и четири години.
Чу бе извадил малко повече късмет с Шарлот Джексън. По дадените му от Бош възрастови параметри бе открил в Джорджия седем жени с това име. Пет от тях бяха регистрирани в Атланта или нейните предградия. Беше намерил и телефонните номера на шест от седемте жени. Докато шофираше, Хари започна да ги набира.
В Джорджия беше ранен следобед. Свърза се с първите два номера. И в двата случая жените не бяха онази Шарлот Джексън, която търсеше. Третият и четвъртият номер не отговаряха. Остави съобщения, че е детектив от ЛАПУ, разследва убийство и ги моли спешно да му позвънят.
Последните две жени също не бяха участничката във Войната в Залива.
Той затвори и си напомни, че издирването й сигурно е чиста загуба на време. Името се срещаше често, а и бяха изтекли двайсет и една години. Нямаше гаранция, че още е в Атланта или изобщо в Джорджия, нито дори, че е жива. Освен това имаше вероятност да се е омъжила и да си е сменила фамилията. Можеше да поиска проверка във военния архив в Сейнт Луис, ала както при всички бюрократични процедури, отговорът най-вероятно щеше да пристигне след цяла вечност.
Сгъна разпечатката и я прибра в джоба на сакото си.
След Фрезно пред него се ширна равнина. Слънцето прежуряше, от сухите ниви навяваше прах. Пътят беше неравен. В бетонните шевове на тънкия асфалт зееха дупки и гумите на форда се блъскаха в ръбовете, като от време на време караха музиката да прескача. При това не по начин, по какъвто би желал Арт Пепър.
Калифорния имаше шестнайсет милиарда дългове и по новините постоянно говореха за ефекта на бюджетния дефицит върху инфраструктурата. В сърцето на щата тези теории вече бяха факт.
Стигна в Модесто по обед. На първо място в програмата му фигурираше Центърът за обществена безопасност, където господстваше шериф Дж. Дж. Дръмънд.
Сградата изглеждаше сравнително нова, както и затворът непосредствено до нея. Отпред имаше статуя на полицейско куче, загинало при изпълнение на служебните си задължения, и Хари се зачуди защо същата почит не е оказана на човек.
При други обстоятелства, когато водеше следствие извън Лос Анджелис, Бош се отбиваше в Полицейското или Шерифското управление. Освен че бе проява на любезност, това оставяше видима следа, в случай че нещо се обърка. Ала не и този път. Не знаеше дали шерифът е замесен по някакъв начин в убийството на Анеке Йесперсен, но имаше прекалено много дим, прекалено много съвпадения и връзки, за да рискува да предупреди Дръмънд за разследването.
Сякаш в потвърждение на тези съвпадения откри „Козгроув Трактър“, представителството на „Джон Диър“, в което работеше Реджи Банкс, само на пет преки от шерифския комплекс. Подмина го, направи обратен завой, върна се и спря до отсрещния тротоар.
Пред офиса, чиято фасада изцяло беше обхваната от френски прозорци, по големина бяха подредени зелени трактори. Зад тях имаше един ред места за паркиране. Бош слезе от колата и извади от един от кашоните в багажника малък, но мощен бинокъл. После се върна зад волана и насочи бинокъла към сградата В двата предни ъгъла имаше бюра, зад които седяха продавачи. Между тях също бяха подредени трактори, до един лъскави и тревистозелени.