Бош отвори папката с материалите, за да си припомни снимката от шофьорската книжка на Бапкс. Когато отново погледна през бинокъла, лесно позна бившия гвардеец в оплешивяващия мъж с провиснали мустаци в по-близкия ъгъл. Наблюдаваше го в профил, заради ъгъла на бюрото. Макар продавачът да се преструваше, че е много зает с нещо на компютърния екран, Хари виждаше, че всъщност реди пасианс. Беше завъртял монитора така, че да не го забележат откъм шоурума — най-вероятно се криеше от шефа си.
След известно време на Бош му омръзна, запали двигателя и потегли. В същото време погледна в огледалото и видя, че от тротоара на пет коли зад него се отделя син автомобил. Насочи се обратно към шосе 99 по Кроус Ландинг Роуд, като час по час хвърляше поглед към огледалото и установяваше, че колата все още го следва. Това не го безпокоеше. Движеше се по основна пътна артерия и в неговата посока пътуваха много автомобили. Но когато поотпусна газта и остави другите да го изпреварват, синята кола също намали и остана зад него. Накрая Хари спря до тротоара пред магазин за авточасти и впери очи в огледалото. Половин пряка назад синият автомобил зави надясно и изчезна, оставяйки го да се чуди дали го следят.
Бош отново се вля в трафика и продължи към изхода за шосе 99. По пътя мина покрай сякаш безкраен низ будки за мексиканска храна и автокъщи за коли втора употреба. Гледката се нарушаваше единствено от магазини за автомобилни гуми и части и автосервизи. Изобщо, пълно обслужване: купуваш си бракма от едно място и я даваш да ти я поправят на друго. И докато чакаш, можеш да си вземеш едно тако с риба. Хари се опита да не мисли за уличния прах по храната.
Тъкмо зърна изхода за шосе 99, когато видя и първия билборд „Дръмънд — конгресмен!“, метър и двайсет на метър и осемдесет, издигнат върху оградата, пресичаща надлеза. Всички, които пътуваха на север по шосето, виждаха усмихнатото лице на шерифа. Бош забеляза, че някой е нарисувал върху горната му устна хитлерови мустачки.
Докато се спускаше по рампата към шосето, погледна в огледалото и му се стори, че зърва синята кола да завива след него. Когато се вля в трафика, пак погледна, но автомобилите отзад му пречеха и той отхвърли съмнението си като параноя.
Продължи на север и само няколко километра след Модесто видя изхода за Хамит Роуд. Отново отби от шосето и пое на запад по Хамит сред гора от бадеми, посадени в идеални редици — тъмни дънери, издигащи се над изкуствено наводнената равнина. Водата беше толкова неподвижна, че дърветата сякаш растяха в грамадно огледало.
Нямаше как да пропусне входа на имението на Козгроув. Широката отбивка бе преградена с тухлена стена и черен железен портал. За онези, които искаха да влязат, имаше камера и домофон. На портала бяха написани инициалите КК.
Бош обърна на широкото асфалтирано пространство пред входа, сякаш се е заблудил. Когато потегли обратно по Хамит, забеляза, че се охранява само пътят към имението. Никой не можеше да мине с кола, без да му отворят портала. Но можеше да влезе пеш. Нямаше ограда. Стига да не се боеше, че ще си намокри краката, човек можеше да преджапа през бадемовата гора. Типичен недостатък на охраната, освен ако не бяха инсталирани скрити камери и сензори за движение. Лъскава фасада и нищо повече.
Щом излезе на шосе 99, подмина билборд, поздравяващ го с добре дошъл в окръг Сан Хоакин. Следващите три изхода бяха за градчето Рипън и Хари видя табела за мотел, издигаща се над гъстите храсти с розови и бели цветове покрай пътя. Отби на първия изход и се върна до мотел „Блу Лайт“, стара сграда от 50-та години на XX век, напомняща ранчо, до която имаше и магазин за спиртни напитки. Бош търсеше уединено място, където никой да не вижда кога пристига и излиза. Този мотел му се стори подходящ, защото пред многобройните стаи беше паркирана само една кола.
Плати в магазина за алкохол — избра си най-скъпата стая с кухненски бокс, четирийсет и девет долара на нощ.
— Случайно да имате безжичен интернет? — попита служителя той.
— Не официално — отвърна мъжът. — Но ако ми дадеш пет долара, ще ти кажа паролата за интернета на къщата зад мотела. Сигналът е силен.
— Петачката само за тебе ли е?
— Делим парите със собственика на къщата.