— Тя ги готви по друг начин.
Което означаваше, че нейните й харесват повече. Бош усети, че заспива, и се опита да се стигне.
— Ами, то си зависи от готвача. Всеки готви както си знае.
— Така е. Казах й, че утре ще сготвя аз, ако нямам много домашни.
— Хубаво. А аз може да сготвя в сряда.
И се усмихна. Предполагаше, че дъщеря му също се усмихва.
— Да, нудълси. Божичко, нямам търпение.
— И аз. Трябва да лягам, миличка. Утре ще се чуем, нали?
— Да, тате. Обичам те.
— И аз те обичам.
Тя затвори и Бош чу трите изпиуквания при прекъсването. Остана легнал, неспособен да се изправи. Осветлението беше включено, ала той затвори очи и заспа за секунди.
Сънува безкраен поход през калта. Само че вместо бадеми имаше изгорели стволове с остри черни клони, които се протягаха към него като ръце. В далечината се чуваше яростен кучешки лай. И колкото и бързо да бягаше, кучето все повече го настигаше.
28.
Вибриращият на гърдите му джиесем го измъкна от дълбокия съм. Първата му мисъл беше, че е дъщеря му — или някакъв проблем, или ядосана на Хапа. Часовникът на нощното шкафче показваше 04.22.
Той вдигна телефона, но не видя снимката на Мади с изплезен към него език, която се появяваше при нейните обаждания. Погледна номера на дисплея и видя, че кодът е 404. Атланта.
— Детектив Бош.
Надигна се и се огледа за бележника си, ала отново се сети, че го е оставил в колата. Установи, че е гол, само на кръста му беше увит пешкир.
— Казвам се Шарлот Джексън и вчера сте ми оставили съобщение. Получих го късно сноши. Много ли е рано при вас?
Главата му се проясни. Спомни си разговора в ресторанта с Шарлот Джексън номер четири. Това трябваше да е номер три. Последното останало обаждане. Жената живееше на Ора Авеню в Източна Атланта.
— Няма проблем, госпожо Джексън — отвърна Бош. — Радвам се, че ми се обаждате. Както ви казах и в съобщението, аз съм детектив от Лосанджелиското полицейско управление. Работя в отдел „Неприключени следствия“, в който разследваме стари престъпления, ако това ви говори нещо.
— Гледала съм „Забравени досиета“ по телевизията. Много хубав сериал.
— Добре, вижте, разследвам едно старо убийство и се опитвам да се свържа с някоя си Шарлот Джексън, която през деветдесет и първа е служила в армията и е участвала в „Пустинна буря“.
Последва мълчание, но Бош изчака отговора й.
— Ами… това съм аз. Но не познавам никой в Лос Анджелис, нито пък някой мой познат е бил убит. Адски странно.
— Да, разбирам, и съм наясно, че всичко това може да ви се стори смущаващо. Ако се съгласите да ви задам няколко въпроса, нещата може би ще ви се поизяснят.
Отново зачака отговор. Не получи.
— Госпожо Джексън? Чувате ли ме?
— Да, чувам ви. Задайте въпросите си. Нямам много време, скоро трябва да тръгвам за работа.
— Добре тогава, ще се опитам да съм по-кратък. Първо, това вашият домашен номер ли е, или джиесем?
— Джиесем. Нямам друг номер.
— Добре. Казахте, че сте служили във въоръжените сили и сте участвали в „Пустинна буря“. В какви войски сте служили?
— В Сухопътни.
— Още ли сте на служба?
— Не.
Каза го така, като че ли въпросът му е глупав.
— В коя база бяхте, госпожо Джексън?
— В Бенинг.
Когато служеше в армията, Бош също беше прекарал известно време във Форт Бенинг. Последната спирка преди Виетнам. Затова знаеше, че е на два часа път с кола от Атланта, първата дестинация на Анеке Йесперсен в Съединените щати. Започваше да изпитва усещането, че се приближава до нещо. Скоро щеше да изплува някаква скрита истина. Опита се да придаде на гласа си хладнокръвно звучене.
— Колко време бяхте в Персийския залив?
— Общо около седем месеца. Първо в Саудитска Арабия за „Пустинен щит“, после се прехвърлихме в Кувейт за сухопътната операция. „Пустинна буря“.
Всъщност изобщо не съм била в Ирак.
— През това време излизали ли сте в отпуск и били ли сте на круизния кораб „Сауди Принсес“?
— Разбира се — потвърди Джексън. — Всъщност всички ходеха там в един или друг момент. Това какво общо има с убийството в Лос Анджелис? Наистина не разбирам защо ме търсите и както казах, трябва да ходя на работа, тъй че…
— Госпожо Джексън, уверявам ви, че имам основание да ви безпокоя и е възможно да ни помогнете да разкрием убиеца. Може ли да ви попитам как се издържате сега?