— Ако мръднеш от това място, докато пътуваме, ще ти напъхам задния край на фенера в устата. Тогава освен адвокат ще поискаш и зъболекар. Ясен ли съм?
— Да. Няма да се съпротивлявам. Само повикай адвоката ми.
Детективът затръшна вратата, върна се при тойотата, извади контактния ключ и я заключи. После взе табелката „Свърши горивото“ от своята кола и я пъхна под чистачката на Банкс.
Докато вървеше към форда, забеляза на банкета на изходната рампа паркиран автомобил — силуетът му се очертаваше на фона на светлината от шосето. Не си спомняше да го е подминал на идване.
В купето му беше прекалено тъмно, за да види дали вътре има някой. Бош отвори предната лява врата, седна зад волана, изключи полицейския буркан и бързо потегли по пътя, който минаваше успоредно на шосето. През цялото време поглеждаше в огледалото Бош успя да излезе от клуба и заради Банкс, и заради тайнствения автомобил.
В паркинга на „Блу Лайт“ имаше само още две коли, при това далеч от номер 7. Той паркира на заден, така че задната дясна врата да е максимално близо до неговата стая.
— Какво искаш?! — попита Банкс.
Без да отговори, Бош слезе и отиде да отключи стаята си. После се върна при форда и огледа паркинга, преди да измъкне арестанта от задната седалка. Бързо го поведе към вратата, като го прегръщаше през кръста, сякаш подкрепя пиян.
Щом влязоха, светна лампата, затвори вратата с крак и отведе Банкс при стола от лявата страна на масата.
— Нямаш право! — възрази Банкс. — Трябва да ме закараш в ареста и да повикаш адвоката ми.
Бош застана зад него, откопча едната му китка и прехвърли веригата през двете вертикални пръчки на облегалката. После пак му щракна гривната и го окова за стола.
— Сега вече загази адски кофти! — изсумтя Банкс. — Не ми пука кой окръг е тука, ти прекали, мама ти стара! Свали ми белезниците!
Хари мълчеше. Отиде в кухненския бокс, наля пластмасова чаша с вода от чешмата, върна се и седна на другия стол. Отпи глътка и остави чашата на масата.
— Ти чуваш ли ме бе, мама ти стара? Познавам важни хора. Хора, които имат власт в Долината, тъй че здравата си загазил!
Бош само го гледаше втренчено. Секундите течаха. Банкс напрегна мускули и белезниците изтракаха в пръчките на облегалката. Опитът му да се освободи се провали и той се наведе напред и изкрещя:
— Ще кажеш ли нещо най-после?!
Хари извади джиесема си и го остави на масата. Отпи още глътка вода и заговори спокойно и делово, повтаряше вариант на встъплението, което беше използвал предишната седмица с Руфъс Колман.
— Това е най-важният момент в целия ти живот. Предстои ти да направиш най-важния избор в живота си.
— Какви ги дрънкаш, мама ти стара?
— Много добре знаеш. Знаеш всичко. И ако искаш да се спасиш, ще ми го разкажеш от игла до конец. Това е изборът — да се спасиш или не.
Банкс поклати глава, сякаш се опитваше да се събуди от кошмар.
— Уф бе, човек… к’ва е тая шантава работа?! Ти не си ченге, нали? Ти си няк’ъв луд. Ако беше ченге, щеше да ми покажеш служебната си карта. Дай да я видя бе, задник такъв!
Бош отпи още една глътка вода. Чакаше. Откъм паркинга проблеснаха фарове и за миг осветиха прозореца.
— Ей! — развика се Банкс. — Помощ! Аз съм…
Хари грабна чашата и я лисна в лицето му, за да го накара да млъкне. След това бързо отиде в банята, донесе пешкир и докато Банкс още кашляше и плюеше, му запуши устата с пешкира и го завърза на врата му, сграбчи го за косата, дръпна главата му назад и изсъска в ухото му:
— Ако извикаш пак, няма да съм толкова нежен.
Отиде при прозореца и надникна през щорите. Видя само двете коли, които вече бяха там при пристигането им, и реши, че онзи, който преди малко е влязъл в паркинга, очевидно просто е обърнал и си е тръгнал. Озърна се към Банкс, съблече си сакото и го хвърли на кревата, нагласи пистолета в кобура на кръста си и отново седна на масата.
— Така, докъде бяхме стигнали? А, да, до избора. Тази вечер ти предстои да направиш избор, Реджи. Основният въпрос е дали да ми разкажеш всичко, или не. Обаче това решение ще има извънредно сериозни последици за тебе. Всъщност избираш дали да прекараш остатъка от живота си в затвора, или да облекчиш участта си и да ми съдействаш.
Банкс поклати глава, ала това не означаваше отказ, а по-скоро смайване, че с него е възможно да се случи такова нещо.