— Сега ще ти отпуша устата и ако пак се опиташ да викаш, ще… е, ще ти се случи нещо неприятно. Обаче първо се съсредоточи върху това, което ще ти разкажа през следващите няколко минути, защото искам да проумееш в какво положение се намираш. Разбираш ли ме?
Банкс покорно кимна и дори направи усилие да изрази съгласието си през пешкира, но резултатът беше нечленоразделен звук.
— Добре — продължи Бош. — Сделката е следната. Ти участваш в престъпно сдружение, създадено преди повече от двайсет години на кораба „Сауди Принсес“.
Щом осъзна какво му казват, Банкс се облещи и в очите му проблесна страх, бързо прерастващ в ужас.
— Така че или ще влезеш за много дълго зад решетките, или ще ни съдействаш и ще ни помогнеш да разкрием съдружието. Ако ни съдействаш, ще можеш да се надяваш на известно снизхождение, тоест ще имаш шанс да избегнеш доживотния затвор. Сега да ти махна ли пешкира?
Банкс енергично закима. Бош се пресегна през масата и грубо смъкна пешкира от главата му.
— Готово.
Двамата дълго се взираха един в друг. Когато Банкс заговори, гласът му издаваше неподправено отчаяние.
— Моля ви, господине, нямам представа за какви сдружения говорите, дяволите да го вземат. Аз продавам трактори. Това ви е известно. Нали сам ме видяхте? С това се занимавам. Ако искате да ви разкажа за трак…
Хари силно удари с длан по масата.
— Малък!
Банкс млъкна и Бош се изправи. Отиде при раницата си, извади папката със следствените материали и я сложи на масата. Беше подредил всичко вътре така, че да може да показва снимките и документите в нужната му последователност. Сега я разтвори на една от снимките на трупа на Анеке Йесперсен, както го бяха открили в уличката. Плъзна я по масата пред Банкс.
— Това е жената, която сте убили вие петимата. И после сте прикрили следите си.
— Това е безумие! Това е толкова…
Бош плъзна към него следващата снимка — оръжието на убийството.
— А ето го и пистолета, с който е убита. Едно от оръжията, за които вече ми призна, че сте пренесли от Залива.
Банкс сви рамене.
— И какво от това? Какво ще ми направят? Ще ми вземат ветеранската карта?! Голяма работа. Разкарай тия снимки.
Детективът продължи с поредната снимка. Банкс, Даулър, Козгроув и Хендерсън до басейна на „Сауди Принсес“.
— Тук сте четиримата заедно на кораба преди да се напиете и да изнасилите Анеке Йесперсен.
Банкс поклати глава, но Бош виждаше, че снимката е попаднала право в целта си. Банкс беше ужасен, защото разбираше, че е слабото звено. Същото се отнасяше и за Даулър, обаче сега на стола беше прикован Банкс.
Страхът и тревогата му взеха връх и той допусна колосална грешка.
— Давността за изнасилване е седем години и освен това нямаш никакви доказателства срещу мене. А с другото нямам нищо общо!
Това беше изключително важно признание. Бош разполагаше само с хипотезата си за престъпното сдружение и нямаше доказателства, с които да я подкрепи. Театърът с Банкс имаше една-единствена цел. Да го обърне срещу другите. Да го превърне в доказателство срещу тях.
Банкс обаче явно не разбираше какво е казал, какво е издал, и Хари се възползва от това.
— Това ли е казал Хендерсън? Че нищо не ви заплашва за изнасилването? Затова ли е тръгнал срещу Козгроув и му е поискал пари да открие собствен ресторант?
Банкс не отговори. Изглеждаше смаян, че Бош знае толкова много. Хари се наведе към него.
— Само че това му е изиграло кофти номер, нали?
И кимна, сякаш за да потвърди собствените си думи, и позна по очите на Банкс, че той най-после започва да разбира. Бош тъкмо това чакаше.
— Точно така — продължи той. — Даулър е при нас. И не иска да влезе на топло до края на живота си. Затова ни оказва съдействие.
Банкс поклати глава.
— Невъзможно. Преди малко се чух с него. По телефона. Точно след като ти си тръгна от клуба.
Това им беше проблемът на импровизациите. Не се знаеше кога версията ти ще се препъне в неопровержими факти. Бош се опита да замаже гафа си и се усмихна лукаво.
— Е, той беше при нас, когато му се обади. Каза ти точно каквото го бяхме инструктирали. И след това продължи да ни разправя за вас с Козгроув и Дръмънд… Дръмъра, както сте му викали навремето.
Сега вече видя по очите на Банкс, че започва да вярва. Все някой трябваше да е разказал на Бош за Дръмъра. Не можеше просто да си го е измислил.