Детективът запрелиства материалите в папката, уж че проверява дали не е забравил нещо.
— Не знам, Реджи. Когато разширеният състав съдебни заседатели чуе всичко това и ви повдигнат обвинение в убийство, изнасилване, престъпно сдружение и така нататък, според тебе какви адвокати ще си вземат Козгроув и Дръмънд? А ти за какъв ще имаш пари? И когато решат да те хвърлят на вълците и заявят, че вие с Даулър и Хендерсън сте създали сдружението, на кой според тебе ще повярват съдебните заседатели? На тях или на теб?
Банкс понечи да се наведе напред, ала с окованите си зад стола ръце успя да помръдне само няколко сантиметра. Затова просто вирна глава, обзет от яростен страх и отчаяние.
— Давността е изтекла — изпъшка той. — Не могат да ме обвинят за онова на кораба, а не съм направил нищо друго.
Бош бавно поклати глава. Престъпният ум никога не преставаше да го удивява със способността си да се дистанцира от престъпленията и да ги оправдава.
— Даже не можеш да го изречеш, нали? Наричаш го „онова на кораба“. Било е изнасилване. Вие сте я изнасилили. И не познаваш добре закона. Престъпното сдружение за прикриване на престъпление удължава давността. Пак могат да те обвинят, Банкс, и ще го направят.
Продължаваше да импровизира, да играе театър, макар че си измисляше сценария в движение.
Налагаше се, защото му вършеше работа само един резултат. Трябваше да пречупи Банкс, да го накара да проговори, да го принуди да даде показания и да осигури доказателства срещу другите. Всичките заплахи за съдебен процес и затвор в крайна сметка бяха празни. Разполагаше единствено с косвени доказателства, при това крайно неубедителни, свързващи продавача и останалите с убийството на Анеке Йесперсен. Нямаше свидетели и веществени доказателства. Бяха открили оръжието на убийството, ала не можеше да го постави в ръцете на нито един от заподозрените. Да, можеше да разположи жертвата и заподозрените в непосредствена близост в Персийския залив, а една година по-късно и в Южен Лос Анджелис. Само че това не доказваше убийството. Знаеше, че не е достатъчно и че дори най-неопитният лосанджелиски прокурор няма да го приеме. Имаше само един шанс — да убеди един от самите тях да ги издаде. С трикове, театър или по какъвто и да е друг начин трябваше да пречупи Банкс и да го накара да разкрие истината.
Бившият гвардеец поклати глава, сякаш се опитваше да пропъди някаква мисъл или образ. Сякаш смяташе, че по този начин действителността, пред която се е изправил, няма да влезе в ума му.
— Не, не бе, човек, не можеш… трябва да ми помогнеш — изпъшка той. — Ще ти разкажа всичко, обаче трябва да ми помогнеш. Обещай ми.
— Нищо не мога да ти обещая, Реджи. Но мога да ходатайствам за тебе пред Окръжна прокуратура и знам едно: прокурорите винаги се грижат за главните си свидетели. Ако си съгласен, ще ми разкажеш всичко. Абсолютно всичко. И без никакви лъжи. Само една лъжа и всичко отива на кино. А ти отиваш в затвора до края на живота си.
Остави го да осмисли думите му. Трябваше да събере доказателства срещу другите още сега и тук, иначе щеше да пропусне шанса и никога нямаше да получи втори.
— Е, готов ли си да ми разкажеш?
Банкс колебливо кимна.
— Да. Готов съм.
31.
Хари въведе паролата в джиесема си и го включи на запис. След това започна разпита. Представи се, посочи делото, с което е свързан разпитът, и съобщи името, възрастта и адреса на Реджиналд Банкс. Прочете му правата от картичката, която винаги носеше в портфейла си, и продавачът отговори, че ги разбира и е готов да окаже съдействие, като изрично заяви, че не желае първо да се посъветва с адвокат.
Банкс разказа започналата преди двайсет години история за час и половина, като подхвана от „Сауди Принсес“. Нито веднъж не използва думата „изнасилване“, ала призна, че четиримата с Даулър, Хендерсън и Козгроув правили секс с Анеке Йесперсен в една каюта, докато тя била в безпомощно състояние след изпития алкохол и опиата, който Козгроув скришом поставил в чашата й — „Ромпун“, седатив, който се давал на добитъка, за да го успокоят преди транспортиране. Бош знаеше за този транквилант от други свои разследвания.
По-нататък бившият гвардеец обясни, че Йесперсен специално била нарочена от Козгроув, който им казал, че тя сигурно е естествена блондинка и че никога не е бил с такава жена.
Когато Бош го попита дали Дж. Дж. Дръмънд с бил в каютата по време на изнасилването, Банкс категорично отрече. Дръмънд знаел какво става, обаче не участвал. Петимата не били единствените от 237-а рота на кораба в този момент, но не бил замесен никой друг.