Ритайки диво Тес се опита да стигне до повърхността, но хватката на ръцете се стягаше, повличайки я дори по-надолу.
„Нима той се опитваше да я убие!“ — си помисли ужасена.
Въздух — тя трябва да има въздух!
След това започна да се издига, невидимите ръце под нея я изтикваха към повърхността. Когато най-после главата й изскочи от вълните, тя беше близко до припадък.
Тя е била хваната от нещо, това ли каза той? Явно мъжът беше французин. Контрабандист, може би? Или може би моряк на някой от корабите на Наполеон, които чакаха невидими някъде в бурята?
Останалите му думи бяха удавени от плясъка на една вълна, която се разби над главата на Тес. Още веднъж беше повлечена надолу. Болката я блъсна като юмрук, когато нещо — може би въже, разряза разкъсаните й бричове.
Изведнъж беше свободна, давейки се и плюейки на повърхността. Белите й дробове изгаряха и тя поемаше благословените глътки въздух.
Но къде беше нейният спасител?
Тя се бореше да проникне през ужасяващата тъмнина, която я заобикаляше, но в бурята не можеше да различи нищо. Изведнъж пръстите й напипаха дебело въже, като това с което връзваха четиригалоновите бъчонки за коняк и ги потопяваха под повърхността, далече от любопитните очи.
Истеричен смях се откъсна от устните на Тес. Тя едва не беше удавена от контрабанден товар скрит под повърхността. Това беше често срещана практика по брега, когато биваха прекъснати от неочакваното появяване на патрулния кораб, групата на контрабандистите бързо се отърваваха от своя товар и след това го прибираха в удобно за тях време.
Дивият, писклив смях на Тес беше разнесен от вятъра; тя се чувстваше на ръба на истерията.
Нова вълна я повали, изтривайки всички следи от хумор в нея, оставяйки я слаба и трепереща от мисълта колко близко беше до смъртта.
Тя отново беше сама, нейният спасител беше все още някъде отдолу, давейки се след като я беше спасил.
Задавяйки се, Тес хвана края на дебелото въже и се гмурна надолу в ужасяващите дълбини. Слизаше надолу и надолу, чувствайки огъня в дробовете си и главата й готова да експлодира.
Вече смяташе да се връща когато почувства ръцете му, след това дебелото въже увило се около китките му, хващайки го в смъртна прегръдка.
Тес беше връзвала такива възли. Със сила породена от отчаянието вложи всичките си сили, за да развърже грубия възел.
Почти останала без въздух късаше дебелото въже, чувствайки как се разкъсваше кожата на пръстите й. Светкавици избухваха пред очите й, но тя отчаяно продължаваше борбата.
От страшната тъмнина около нея идваха приглушени, ужасяващи звуци. „Също както в тунелите“ — си помисли тя. Тук също смъртта пълзеше наблизо със студени, опипващи пръсти.
НЕ БИХ МОГЛА ДА СЕ ОТКАЖА ПРЕДИ ДА ОПИТАМ ОЩЕ ВЕДНЪЖ.
Въжето помръдна, възела се разхлаби слабо. С горящи дробове Тес дърпаше въжето, молейки се през цялото време.
Изведнъж въжето се освободи и водата се раздвижи когато французинът се устреми към повърхността. След секунда той се върна надолу, за да я изтегли със себе си.
Те се намериха свободни между бушуващи вълни и яростен вятър, но Тес никога не е била по-благодарна да почувства ужилването на студената вода по лицето си.
Без неговата помощ щеше все още да е хваната в капана на ледената тъмнина, там долу.
Тес си даде сметка, че отново се беше разминала със смъртта и потрепери при тази мисъл.
— Насам, Падриж — извика французинът с нисък и прегракнал глас.
Отдалече дойде викът-отговор и след това поток от гърлени звуци.
„Това не е френски — си помисли Тес намръщвайки се. — Не е и немски.“
Бретонски, може би?
Някъде отдясно на нея се чу ритмично пляскане на гребла. Без предупреждение беше хваната и измъкната от водата, ребрата й се блъснаха в парче дърво секунда преди да падне на дъното на лодката, борейки се и мятайки се като риба на сухо. Минута по-късно чу как тялото на нейния спасител цапна до нея.
Отново се чу тази странна, гърлена реч — бретонски, вече беше сигурна в това. Греблата загребваха надълбоко и тя чувстваше как лодката се издига и след това пада рязко надолу.
С треперещи пръсти Тес отмахна студената вода от лицето си, но в яростната буря не можеше да си помогне много. Треперейки, онемяла от студа разтриваше с пръсти глезените си, от които подводното въже беше откъснало голямо парче кожа.
Но тя беше все още жива — си каза Тес. Това беше най-важното. Изведнъж лодката се разклати лудо. Груби викове избухнаха наблизо и се чуха тежки стъпки по дървена палуба. Без предупреждение някой я хвана за ръцете, издигайки я нагоре докато падна на широки мъжки гърди.