— Тя излезе толкова тихо, че ние не я видяхме — извика Падриж, когато Андре изкрещя от наблюдателницата.
— По дяволите — промълви капитанът. — Самият дявол! Тя ще падне в морето всяка секунда. Никога не би могла да се съпротивлява на такава буря.
Краката му вече го носеха към носа.
— Дай ми едно въже, Падриж! — крещеше той през рамо. — Намали тези платна и дръж кораба, колкото се може по-устойчиво. Аз отивам при нея!
Дори когато говореше Андре пълзеше върху заливания от вълните прът, който се издигаше по диагонал на мачтата, където англичанката се беше прилепила към утлегара и пръските обливаха лицето й.
— Ела тук при мен, моя малка — каза дрезгаво. — Подай си ръката и аз ще ти помогна — през цялото време докато говореше, той се приближаваше по-близо, с опасност за живота си, към върха на гредата.
— Не се приближавай — извика Тес, с отсянка на лудост в гласа си. — Вие излъгахте! Ще има светлина, аз знам това сега. Само ако можех…
Точно тогава „Свобода“ се наклони рязко, повдигна се от огромна вълна и след това падайки надолу носът се потопи.
За дълги, ужасяващи минути жената изчезна от поглед. Андре отчаяно се придвижваше към края на пръта. Само няколко сантиметра повече…
Изненадващо голямата хоризонтална греда се откъсна от вълните и потоци вода заляха лицето му. Вкаменил се от страх, французинът видя как едната ръка на Тес се освободи. Тя висеше, краката й докосваха върха на мъртвото вълнение.
БОЖА МАЙКО, ДАЙ Й СИЛА! Като се придвижваше сантиметър по сантиметър над водата, Андре можеше да чуе задавените й ридания. ПОМОГНИ МИ ДА ПРИСТИГНА НАВРЕМЕ.
Вече беше над нея, дългите му пръсти обхванаха китките й и той я изтегли в утлегара.
Те нямаха никакво време за губене. Всеки момент можеше да се появи друга вълна, която щеше да ги завлече в морето.
— Не се бори с мен, моя малка — заповяда той дрезгаво, проправяйки си път обратно по гредата, обхванал с една ръка кръста й. — Времето не е подходящо да изследваш веригите на котвата. При по-добро море, аз ще ти покажа моя кораб, и то с удоволствие.
Но докато говореше, щастието му изневери. Той видя това от което най-много се страхуваше — гигантска вълна се надигаше от черната вода пред тях, като отмъщаващата ръка на Господ.
— Дръж се, морска майко! Дръж се здраво за мен!
С варварски грохот вълната се стовари върху палубата на „Свобода“. Хиляди галони вода се изляха върху капитана, пълнейки носа и устата му с такава бясна сила, че той беше почти откъснат от пръта. За цяла вечност тъмнина, Андре се бореше да задържи себе си и нея, на техния несигурен прът.
След това бяха свободни, студеният вятър жулеше лицата им.
Трябваше да скочат, той знаеше това. Това е рисковано при всяко положение, но следващият път не би могъл да удържи и двамата. И смъртта щеше да бъде там, очаквайки ги.
— Сложи ръката си около рамото ми! — заповяда той грубо.
Този път англичанката го послуша.
С лице опънато от напрежение, капитанът клекна, притискайки прасците си плътно към пръта. Бавно изтегли жената до себе си, докато гърдите й срещнаха бедрата му. Със стегнато тяло изтегли задушаващата се жена на колене, тогава изчака момента, надявайки се, че силата му ще стигне.
Друга гигантска вълна боботеше от тъмнината. Той почувства, че корабът се накланя.
Вятърът виеше в ушите му, сърдит и писклив, а също и отчаяните гласове на всички моряци погубени някога в морето. Отчаяни призраци, те се бореха сега с него, жадувайки да смъкнат долу живите, за да споделят с тях водният им гроб.
Но те няма да го получат, закле се Андре. Нито ще получат жената притисната в прегръдката му!
Молейки се на всички бретонски Светци за малко късмет, той освободи пръстите си от диагоналния прът и скочи.
26.
Вятърът късаше дрехите им, ръсейки пяна и солена вода по лицата им. За няколко дълги, диви удари на сърцето, те като че ли висяха по средата между кораба и морето. Тогава тежките ботуши на французина достигнаха грубия шпангоут и той започна да се пързаля по палубата.
Падриж беше там, за да ги хване, протегнал големите си ръце, предлагайки им безопасност, точно когато друга вълна се стовари върху носа и почти ги отнесе зад борда.
— Тя не само е хубава, но е и луда, тази дама — промърмори мрачно Падриж. — Внимавай, приятелю мой.
Уморено Андре отвори очи и след това с мъка се изправи.
— Това със сигурност ще го направя, Падриж. Веднага след като я завържа ще й ударя най-големия бой в живота й.