Зелените очи на гиганта проблеснаха за момент.
— Бих искал да съм там, за да видя мой капитане. Мисля, че не съществува въже, което би я удържало!
Точно тогава дрезгав вик експлодира от високо:
— Рифове, капитане. Право отпред!
Незабавно хуморът на двамата мъже изчезна, като пушек на вятъра.
— Отведи я долу, Падриж, незабавно — заповяда капитанът отправяйки се към своето място при кормилото. — И този път направи така, че тя да ОСТАНЕ долу.
— Какво, какво правите? — каза тя замаяно на френски, след като беше преметната през широки рамене и понесена през палубата.
Тялото й беше все още нямо и замръзнало, чувствата й притъпени. Но едно нещо знаеше със сигурност: той не беше излъгал. Светлината си беше отишла от нейния свят и всичко, което й беше останало бяха среднощните кошмари.
— Падриж льо Бра, първи помощник-капитан, на вашите услуги. И това, което правя е, че слизаме долу, англичанке. — Френските думи бучаха като гръмотевица, дълбоки и гърлени, от гърдите до ухото й.
— Оставете ме! Оставете, оставете ме сама! — викаше Тес диво, борейки се със тъмничаря си. Но всичко беше безполезно, тя скоро разбра това, чувайки смехът му, докато обувките му тропаха надолу по стълбите.
Още веднъж Тес беше позорно поставена в леглото на капитана, раните й пулсираха. Поне солената вода ги беше промила.
— Вие сте много малка, за да бъдете пазена и твърде ценна, за да бъдете отхвърлена, малката — каза морякът сухо. — По някаква странна причина изглежда, че капитанът те иска, така че трябва да стоиш тук. Господи, той е чакал достатъчно дълго, за да те има.
— Ч-чакал? — заекна Тес. — Какво, за какво говорите?
— Вие никога не разбрахте, нали? — имаше грубо задоволство в гласа на първия помощник-капитан. — Той е умен, моят капитан. Но да, от седмици е по следите ви, морска чайко. Господи, на какви опасности се изложи! Но лудостта го беше обзела и ние успяхме да го спрем. И вашият дебел митнически инспектор скоро откри, че нашият капитан не се хваща лесно — Падриж се замисли. — Нито вие се хващате лесно, малката.
На Тес главата й се завъртя. Французинът я е проследил до Рай? През цялото време той е планирал да я отвлече?
— Боли ли ви?
— Боли? — повтори Тес, мислите й все още бяха объркани.
— Вашите глезени.
— Аз, аз едва ги чувствам — каза бавно. — Имайки предвид всичко останало…
— Да, навярно е голям шок. Но животът може да поднесе и много по-лошо от това, малката. Андре е добър човек, човек който два пъти спаси живота ви. Помнете това, още повече сега, когато е груб. Това е просто неговия начин да се бори с вашата сила над него.
— Но тази сила аз не съм я избрала, не виждате ли?
Тес го чу да въздиша и почти можеше да види свиването на широките му рамене.
— Колкото до това, кой от нас някога е могъл да избира при любовта? Не, също както при раждането и смъртта, любовта трябва да ни намери.
Дъхът на Тес пресекна. ЛЮБОВ? Но как е възможно. Този мъж Андре беше един непознат. И въпреки това, той изглежда я познаваше много добре.
— Капитанът е човек, който си внушава, малката — още веднъж тя чу помощник-капитана да въздиша, почти можеше да го види, опитвайки се да й обясни. — Все още ли не разбираш? По дяволите! Ще се опитам да го обясня. За известно време му беше достатъчно да знае, че вие бяхте там. Да знае, че би могъл да ви зърне отвреме-навреме — лицето ви на прозореца, вашият силует, когато изпълнявахте някаква задача в града. Разбира се, по някакъв начин, вие за него бяхте остров, малко зад хоризонта. Господи, толкова е трудно да се обясни с думи — той прекъсна за момент. — Вие бяхте това, което Андре никога не можеше да притежава, мисля аз. За известно време му беше достатъчно да знае, че съществувате.
Възцари се мълчание. Тес откри, че чака с нетърпение Падриж да продължи, забравяйки раните си и дори временно забравяйки слепотата си.
— И после?
— След това всичко се промени. Неговите чувства станаха нещо тъмно и взискателно. Забавлението се превърна в идея фикс.
Тес чу поскърцването на креслото, когато той настани дългото си тяло в него. Бретонският глас беше гробовен, когато продължи.
— Той обикаляше тесните улици, чакайки под твоя прозорец, когато нощите бяха тихи и безлунни. Това беше лудост, дори за такъв човек като Андре, който не познава страха от човек или животно. И рисковете, които поемаше — Падриж прекъсна, промърморвайки нещо на бретонски. — Два пъти без малко да го хванат. Единият път този дебел митнически офицер и другият път от английската конна полиция. И всичко това заради тази дива, безразсъдна треска, която го беше обхванала. Треска за вас, малката.