— Така е по-добре. Няма никаква причина да бъдем разделени — присмя се безмилостно нейния похитител. — Или сме на различни позиции, поне докато помислиш върху моето предложение.
Див пресеклив смях се изтръгна от пресъхналите устни на Тес. Предложение? Можеше ли да предположи той, че набелязаната му жертва е жена?
Рейвънхърст настръхна. Навъсено, той обърна лицето на своя пленник към отрязъка от лунна светлина, опитвайки се да разгадае чертите, скрити под дебелия слой въглищен прах. Нетърпелив, той отметна мантията й встрани и я придърпа по-близо.
И тогава ръцете му напипаха мека плът — топли гладки извивки.
Тутакси цялото тяло на Рейвънхърст застина. Той разпозна женски гърди, когато почувства едната от тях, боже мой!
— Така, Лисицата приема доброволно жени в своята банда, нали?
Като сграбчи китките й в едната си широка длан, Рейвънхърст постави другата отзад, за да потвърди току-що направеното откритие.
Тес се биеше диво, ужасена от това, което той можеше да стори след това. Но беше слаба и изтощена от борбата и той лесно я надви. Когато грубите му пръсти последваха извивката на гърдите й, едва прикрити от влажната й риза, тя нямаше повече сили да се съпротивлява.
Изследването му беше бавно и безжалостно изчерпателно.
За свой ужас Тес усети, че връхчетата на гърдите й се стегнаха под тези твърди опитващи пръсти.
Дъхът на похитителя секна. Още веднъж ръката му се насочи към нея, но този път докосването беше бавно и провокативно. Дългите му пръсти обхванаха, изучавайки свитата пъпка с умение на експерт.
Подобие на хленч се изплъзна от стиснатите устни на Тес. Мили боже, как можа това да се случи на нея?
С рев на триумф мъжът в сянката вдигна ръцете й над главата й и я притисна към стената. Пълните му устни очертаха грозна всезнаеща усмивка.
— Не толкова млада, че да не познаваш женската страст, както виждам. Чудя се само дали другата част от тебе чувства наполовина така добре.
Със строго лице Рейвънхърст започна спокойно да откопчава копчетата на ризата й като нацупено отмяташе настрана влажната материя, въпреки че Тес се опитваше да се бори с него. Той не й обръщаше внимание. Присвитите му очи бързо пробягваха през бледите извивки с тъмни краища, слабо осветени от лунната светлина.
Дейн можеше да види дяволски малко, но това, което видя, беше достатъчно, за да го възпламени.
Желание експлодира в слабините му и неговото мъжество се стегна горещо в бричовете му.
Господи, той я желаеше, начернена и с всичко останало, въпреки че беше само една обикновена контрабандистка лисичка! Но нещо подсказваше на Рейвънхърст, че това тяло беше младо и сладко. А той не беше спал с жена от четири седмици.
Да, господи, защо не?
Бавно наклони главата си докато устните му хванаха едното твърдо връхче.
Жената в ръцете му потрепера и остро изстена, борейки се с него.
И тя почувства, да? Рейвънхърст беше чувал тези хрипливи нотки твърде много пъти по-рано, за да не ги разпознае сега. Тя вероятно мислеше, че малко борба ще качи цената й, реши той цинично.
Кръвта му потече гъста и гореща през вените. Той взе другото зърно в устата си като го прищипна, а след това бясно я засмука. Друга тръпка я разтърси и той се усмихна мрачно.
Господи, тя беше малка отзивчива проститутка! Някакъв първичен инстинкт му подсказа, че тази жена няма да се преструва или да прави изпълнения както неговите манипулативни любовници го бяха правили толкова често. Не, тази малка красавица щеше да го предизвиква с всеки дъх, борейки се и удряйки. А след това щеше да стене и да се извива под неговите възбуждащи пръсти, гореща и необуздана, цялата влажна, жадна за него.
Дъхът на Рейвънхърст секна, когато го осени внезапното желание да я вкуси навсякъде. Започвайки от тъмния триъгълник между бедрата й.
„Давай — шепнеше тъмен глас. — Тя е гореща и гладна за теб.“
Безмилостен, Дейн закотви главата й и прищипа долната й устна, а след това изтегли меката и набъбнала плът между зъбите си.
Вземи я сега!
Заклещена в дивашката му хватка, Тес изхълца като се дръпна силно от тази яростна атака. Бузите й под въглищния прах пламнаха. Тя трябваше да се махне или всичко ще бъде загубено!
— Дръпни си мръсните ръце от мен! — изкрещя тя, ненавиждайки разкъсаните нотки на страст в гласа си. — Ти не си нищо друго, а измет. Точно като другите дворяни дето хойкат да търсят плячка за спорт.
В сянката Рейвънхърст се смръщи, долавяйки нещо различно от страст в нейния глас, нещо, което чувстваше като животински страх.
— Ако това, което чувам, е страх, тогава ти играеш дяволски опасна игра, моето момиче — изръмжа той, борейки се с горещия прилив на своето желание. Дишането му звучеше грубо и неравномерно в ушите му и той здравата изпсува под носа си.