— Пусни ме да си отида! Аз няма да го направя, чуваш ли? Не и отново! — сега тя се бореше съвсем сериозно, очите й бяха станали огромни от уплаха.
Един мускул потрепна на лицето на Андре, докато изучаваше бялото й, набраздено от сълзи лице и слепите, изтерзани очи.
„Не по този начин, моя малка — си каза наум. — В името на Бога се кълна, че никога не съм мислил да бъде по този начин.“
„Нека небето ми прости“ — продължи мислите си корсарят протягайки се за още ром.
Само, че този път питието беше за него.
Той бързо надигна бутилката, поглъщайки дълго и упорито, опитвайки се да забрави тъмният ужас, който беше видял в слепите очи на своята пленничка.
— Няма да има повече ром, морска чайко, обещавам ги — дългите му пръсти покриха дланите й и той ги притисна до гърдите си. — И повече никакви сънища в тъмнината. Не и когато аз съм тук, me kalon. С мен ти ще познаеш само звездна светлина и обедно слънце. Повече никакви сенки. Само това.
Неговото дишане беше дрезгаво и хрипливо, когато той сведе устните си над нейните, опитвайки се да обуздае своята припряност, своето жестоко отчаяние. Преследван от мисълта, че на три пъти за малко не я загуби, два пъти от вятъра и вълните и последният път поради нещо много по-лошо.
Тогава топлата коприна на нейните устни срещна неговият жаден език и той беше напълно загубен. Стенейки, обви с устните си нейните устни, за да ги усети по-пълно, чувствайки се, като че ли премятан от бурното море.
Давейки се и знаейки, че не иска никога повече да се върне на повърхността.
Света Богородице, тя беше буря, която го разтърси целият. Дори сега, когато тяхната целувка беше преди няколко секунди, французинът знаеше, че никога не би могъл да се насити на тази жена.
Изведнъж цялото жестоко напрежение от последните седмици се размъти и избухна в него, заливайки го с дивашка вълна от страст. С възпламенени чувства той я галеше, ближеше, щипеше.
С всяка измината секунда необуздано искаше да се удави в сладкия вкус на устните й, в кожата й ухаеща на лавандула и морска сол.
С вдигната глава капитанът на „Свобода“ посрещна бурята, чувствайки желанието да го залива с бесни вълни.
О, да, той ще я притежава неговата англичанка. Каквото трябва да извърши, той ще го направи. И когато времето накрая дойде, притежанието му ще бъде пламенно и всецяло.
Засега и завинаги.
Тъмнина навсякъде. Ужасът я задавя и все пак.
Нещо рязко докосна бузите на Тес и изведнъж устните й бяха залети с огън. Тя сподави ридание, борейки се диво срещу лудостта, която удряше като с чук в главата й.
Хленчейки, чакаше ядното захапване на малки челюсти, пръстите й се отваряха и затваряха конвулсивно.
Вместо това ръцете й срещнаха топла плът и стегнати мускули.
ОТНОВО СЪНИЩА — промълви студен глас. ТОЗИ СЪН Е ПО-ОПАСЕН ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ.
Мръщейки се Тес повдигна трепереща ръка, за да обхване пулсиращите си бузи.
И смътно осъзна, че болката й идваше от стърженето на брадатата кожа, а не от малките нощни същества.
Сън? Ако е така, колко сладък!
Отново яростен и лъскав, тъмният огън премина през устните й, карайки я да трепери — не от болка, нито дори от страх, а от глад, който тя едва проумяваше.
Дълбоко в Тес, в отговор се събуди за живот една топлина. Мускулите й се стегнаха, чувстваше се тежка и лека в същия момент. Празнотата порасна в остра болка.
— Спрете — изохка тя, уплашена от тази буря, която той й донасяше. Тя се страхуваше да чувства така открито всичко това, защото всичко досега в живота й я беше научило, че когато се откриваш към болката и страданието, страдаш повече, че всяко удоволствие носи агония при финала си.
Неволно Тес мислеше за мъжа, който беше първата й любов, мъжът, който беше съсредоточил всяка нейна надежда за щастие. Неговите целувки също я бяха оставяли гладна и страдаща от болка. И накрая това желание не й беше донесло нищо друго, освен страдание.
Не, тя не би трябвало да се поддава!
— Вие сте толкова студена — промълви французинът, брадата му драскаше устните й. — Но не за дълго, моя малка — Неговите малки гальовни пръсти започнаха да откопчават копчетата на влажната й риза.
Тес рязко си пое въздух, когато сънищата се измениха и приеха формата на странник с настойчиви, гладки пръсти. Разбирайки намеренията му, тя се отдръпна с отвращение замръзвайки в ръцете му.
Той само я притегли по-близо.
— Тихо, мое сърце. Падриж е донесъл красиви коприни и кадифе и аз бих искал да те видя облечена цялата в сапфири и пурпур, а не в тези мокри бричове. — През цялото време докато говореше силните пръсти на Андре продължаваха да се движат успокоително, донасяйки очарование на треперещата й плът.