С леко шумолене нейната студена, влажна риза се свлече от раменете й.
Студен въздух погали голата й кожа и паниката я задави. Как можеше той да постъпва така? Това е лудост!
— Спрете! Вие не трябва да…
Той успокои протестите й с тъмната ярост на устните си. Този път цялата нежност си беше отишла от неговото докосване. Той сега нито молеше, нито убеждаваше. Той вкара езика си дълбоко в нея, моделирайки я съгласно голямото си желание и предавайки й от своята страст.
Навън вятърът виеше, плющеше с платната, изпращаше морска вода, която експлодираше върху палубата.
Или всичко това ставаше в сърцето на Тес, което се премяташе и потъваше?
Ужас я обхвана когато почувства гранитните стени около сърцето й да се разклащат и да си отиват.
НЕ ГИ ОСТАВЯЙ ДА СИ ОТИДАТ! НЕ СИ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ЧУВСТВАШ, ТЪЙ КАТО ЧУВСТВАТА ТЕ ПРАВЯТ СЛАБА, А СЛАБОСТТА Е СМЪРТ, НАЧАЛОТО НА ВСЯКА БОЛКА.
Но силните ръце нашепваха различна истина. Техните докосвания бяха богати с обещания за един омагьосан свят. Завладяна от робството на нежните ласки на Андре, Тес стенеше, обзета изцяло от бурята на нови усещани, които той й разкриваше.
С изтънчена агония неговите гальовни, загрубели от работата пръсти повдигнаха косата й и галеха нежната кожа на врата й. Брадясалите му бузи търкаха нежните й устни.
И тази необятност от малки мъчения само се добавиха към тъмната й възбуда и удоволствие. Като че ли знаеше това, Андре остави устните си да кръжат, докато Тес не се преизпълни с желание, едва тогава наклони лицето си, смачквайки устните й и изливащ цялата си душа.
Беше ли всичко това възможно? — чудеше се тя. И все пак, как би могла да спре сърцето си да препуска така, когато той я докосваше, когато тялото й ставаше толкова странно и необуздано, жадно за тези сладки мъчения, които той й донасяше.
— Няма да има повече сенки, най-мила моя. Само жега и бури, моя любов — прошепна прегракнало мъжът до нея, неговите устни галеха нейните, копринената заобленост на ухото й, вената, която пулсираше на врата й. — Нищо друго няма значение, освен това. Няма никакво минало и няма да има никакво бъдеще за нас, само това сладко, безсилно НАСТОЯЩЕ. Отвори себе си към него, моя малка. Сподели го с мен.
Дъхът му беше горещ, сладък с лекия мирис на ром. Неговите пръсти, които оставяха наелектризирани следи но чувствителната й кожа бяха твърди и сигурни.
ОПАСНО. БЕЗКРАЙНО ОПАСНО. Той знаеше точно какво правеше, си даде сметка Тес. Докато тя…
Тя се носеше по течението, като отклонил се неуправляем кораб.
С тихо ридание се мъчеше да го отблъсне, бутайки го по косматите му гърди. Отчаяно се мъчеше да проясни обърканите си мисли, да събере волята си, за да му откаже.
Но капитанът на „Свобода“ не обръщаше внимание на борбата й. Покривайки с длани голите й рамене, той започна леко да я целува надолу по врата, стенейки като почувства горещата й кожа под устните си.
— Разпали се заради мен, моя малка. Аз чаках толкова дълго… — той се движеше надолу и още по-надолу. Докосванията му бяха буря и очарователно мъчение. Брадата му докосна горната част на гърдите й и това изпрати горещи вълни, които стигнаха до върха на пръстите й.
— Мили Боже, Андре, ти, ти трябва да спреш. Аз, аз не мога да мисля когато ме докосваш така!
— Може би няма нужда да се мисли, моя малка — промърмори капитанът, гласът му богат и мрачен като рома, който й даваше преди това. — Може би засега е достатъчно да се чувства. Да чувстваш това и много повече от това. Въпреки, че що се отнася до мен, ТОВА е повече, отколкото мога да понеса — промърмори той дрезгаво.
Горещина нахлу в лицето на Тес, когато тя разбра какво иска той да каже, тъй като твърдата линия на възбудената му мъжественост беше притисната до бедрото й.
Капитанът се засмя мрачно, пръстите му галеха горещите й бузи.
— Ти се изчерви, англичанке. И това те направи неописуемо красива.
Изненадана от дрезгавата нежност в този глас, Тес повдигна главата си, отчаяно искайки да можеше да види лицето му.
И в този момент, един цял нов свят от усещания се откри за нея.
Сляпа, тя започна да опознава съдържанието на звука и мириса, многото сенки на тъмнината. Невиждаща, се научи да се уповава на нови, изключително чувствителни усещания.
Това беше първият урок, който французинът й даде. При събуждането си Тес се почувства необуздана, искайки да вкуси всички други неща, които той би могъл да й покаже.
— Андре — каза тя дрезгаво, без да си дава сметка, че нейните мисли бяха намерили външен израз. Главата й се наклони. Устните й неволно докоснаха врата му.