Той потрепери. Тес почувства как широките му гърди буботеха, когато той стенеше. В началото тя се вкамени, занемяла от неговия ответ. След това започна да се усмихва, стоплена от откритието, че има такава сила над него.
Пръстите му се заровиха дълбоко в косата й, дърпайки главата й назад и откривайки лицето й за критичния му поглед.
— Значи моята болка те забавлява, така ли? — пръстите му се втвърдиха и той промърмори грубо проклятие. — Ти се научаваш бързо, морска чайко. Мисля, твърде бързо — високото му тяло се стегна и тя почувства, че той се отдалечава.
Студената вълна, която я заля беше зашеметяваща. Тя потрепери, чувствайки тъмнината да идва по-близо.
Но минута по-късно силното му тяло падна тежко върху нея, връщайки я обратно в леглото.
Изведнъж тъмнината си беше отишла, пометена надалеч от свят на богати усещания и безкрайни чудеса. Когато топлият му дъх лъхна голата й кожа, Тес разбра, че той изучаваше белега й по рождение с формата на сърце над дясното й бедро. Гърдите и се издигаха и спускаха неравномерно, тя почти можеше да почувства тъмната сила на очите му, когато те обхващаха с поглед кожата й.
Още веднъж лицето й почервеня. Какъв вид разпуснатост й беше натрапил той? Тя трябваше да спре сега, преди да е станало твърде късно!
НИМА ВЕЧЕ НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО? — я попита подигравателен глас.
— Андре!
— Повтори отново името ми, англичанке — изръмжа той.
— А-Андре, моля…
— Да, сърце мое. Всичко това е заради удоволствието. Да ти доставя удоволствие, мое сърце, е това, което доставя и на мен удоволствие. Чувствам буря да се надига в мен, когато ти казваш името ми по този начин. По дяволите, аз мисля, че да ти доставям удоволствие ще е едно от нещата, които аз ще върша най-добре на този свят.
Тогава доказа думите си. Грубият му език засмука нежно розовото зърно на гърдата й, карайки Тес да се задъха от удоволствие. Потрепервайки тя се опита да потисне един вопъл.
Въздухът й свърши.
Разсъдъкът й се върна след един удар на сърцето й.
Бодливата му брада разтриваше нежната заобленост на гърдите й, един изключителен контрапункт на кадифеното удоволствие на влажния му, кръжащ език. Тогава, с ръмжене, неговите устни обхванаха горещият й, болезнен център.
Тес хленчеше, навлязла сляпа и жадуваща в море от груби усещания. Мъчение и удоволствие вървяха заедно. Около нея света блещукаше и се разтвори.
— Толкова нежна. Аз мисля, че бих могъл да се удавя в твоята мекота, моя малка — прошепна французинът, без устните му да оставят кожата й.
При звука на тези грубо-нежни думи, малки слънца експлодираха зад очите на Тес заливайки я със златна светлина.
И по някаква странна алхимия мекотата под устните му се поду и стана твърда, образувайки стегната пъпка. Тес усещаше и не се бореше, чувстваше и не се учудваше, потънала в тъмно удоволствие, при което нямаше място за логика или разум.
Стенейки дрезгаво, той сключи устните над нея, поглъщайки я дълбоко в устата си, езикът му се движеше твърд и влажен по настръхналата й кожа.
Никакви сенки повече, си мислеше смътно Тес. Не и с този мъж. С него само жега и буря — само желание на диви, поглъщащи вълни. Може би, както той беше казал, това беше действително истина.
Тя не знаеше как той я беше намерил или защо, знаеше само, че това чувство между тях беше остро и заслепяващо, по-сладко от всичко досега. То почти беше достатъчно да я накара да повярва в доверието отново.
— Кажи ми, че ти искаш това, сърце мое — стенеше Андре. — Кажи ми, че ти чувстваш тази буря така, както и аз.
НЕ ОТГОВАРЯЙ — студен глас я предупреди. — НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙ НА НИКОЙ МЪЖ.
За един момент Тес мислеше за Рейвънхърст и спазъм я разтърси.
Французинът не пропусна нито потрепването, нито колебанието.
— Има ли друг? — сега гласът му беше стоманен, заедно с тъмна ярост.
Как можеше тя да обясни, че болката може да обвързва така здраво, както и удоволствието, че първата любов, макар и отдавна мъртва, хвърля сянка върху всички бъдещи удоволствия? Накрая какво би могла да каже, особено когато го разбираше толкова малко?
Мълчанието между тях се проточи; всяка секунда през която Тес се колебаеше, позволяваше на мрачни мисли, на страх и съжаление да се промъкват между тях.
— Ти обичаше ли го? — попита мъжът над нея.
— Не! — рязко и бързо отговори тя. Твърде бързо.
Тес чу как той бързо си пое въздух. Почувства напрежението на пръстите му върху нейните гърди. Сърцето й започна да тупти диво. Можеше почти да чуе как той се намръщва.
— Аз се чудя!
— Какво значение има? Няма никакво минало, ти самият каза така.