Притисната до тялото му, Тес почувства и чу бавната му въздишка.
— Изглежда, моя малка, че съм сгрешил.
— Но аз — аз ти дължа живота си.
— Ти НЕ МИ ДЪЛЖИШ нищо — отговори грубо корсарят. — ЗАДЪЛЖЕНИЕТО не е това, което очаквам от теб! — той дръпна ръцете си от жадуващата й кожа и не посегна отново към нея.
Тес беше зашеметена от яростното съжаление, което почувства, когато той постъпи така. Минута по-късно го почувства да се размърдва, чу изскърцването на леглото, когато се изправи на краката си. Ботушите му затрополиха по пода и той се отправи към вратата, където се задържа.
— Когато те взема, англичанке, ще бъде по твой избор и по твое настояване. В този момент няма да има никакво друго мъжко име на устните ти, никакво друго мъжко лице в мислите ти, разбираш ли? Няма да те притежавам по никакъв друг начин!
Вратата проскърца на пантите си, след това се затвори, оставяйки Тес в чернота и студ още веднъж.
27.
Трясъкът на затворената врата дълго ехтеше в притихналата стая.
Онемяла, Тес седна и се вкопчи в ризата си, пулсът й все още диво кънтеше в ушите й. Какво й стори този мъж? Мили боже, той беше непознат. Как можеше да притежава такава сила над нея?
Невикани дойдоха спомените за здравите му ръце, безмилостни и знаещи върху горещата й кожа. Дори сега мисълта за това, накара кръвта да бушува във вените й.
Срещу това нещо ли се гневяха фанатиците, надъхани от техните проповедници и майките предупреждаваха дъщерите си да се пазят? Или тя наистина полудяваше вече?
Прокара пръсти по устните си, подути от целувките му, след това ги дръпна рязко като опарени. При това рязко движение залитна към хладния ръб на гарафата.
Сайдера, който Падриж беше оставил.
Сладък като бутилирана слънчева светлина — го беше нарекъл. Тя можеше да използва малко слънчева светлина сега, помисли си Тес. Всичко, което би могло да я държи настрана от демоните.
Треперещите й пръсти обхванаха студения съд. Затваряйки очи поднесе гарафата към устните си.
За първи път в живота си опитваше бретонския сайдер и кафявата течност беше лека и огнена, цялата в мехурчета, точно както Падриж беше казал.
Бързо Тес погълна друга глътка. Тъмнината се отдръпна леко, по-малко задушаваща, ужасът сега не тегнеше над нея така тежко.
С предизвикателно подсмърчане седна и притегли тежката гарафа в скута си. Още една глътка — тя почувства, че стомахът й се загрява, топлината достигна до ръцете и пръстите й. Размърда пръстите на краката си, наслаждавайки се на топлината, която се излъчваше от тях.
ТИ, МОЕ МОМИЧЕ, СИ ПОЧТИ ПИЯНА, помисли си тя. Е ДОБРЕ, И КАКВО ОТ ТОВА? — отговори тя на този цензуриращ глас. Какво значение имаше след всичко, което се случи?
Тя погълна още една глътка и тогава мисълта й дойде. Защо да остава тук в усойното мълчание? Тя не беше човек, който можеше да бъде командван от който и да било, не дори от един арогантен завоевател, като нейния французин.
Тя сега ще му го докаже.
Вятърът виеше, когато Тес се изкачваше по стълбата. Този път би трябвало да бъде по-внимателна, реши тя. Веднъж вече се беше промъкнала покрай екипажа, но след като си изпатиха от яростта на капитана, сега щяха да бъдат по-бдителни.
Тя стъпи на палубата и вятърът развя кестенявата й коса около лицето й. Сайдерът я караше да се чувства жизнена, като че ли тъмнината не би могла да й навреди.
Над главата си чу резкия плясък на корабните платна и някъде от ляво се чуваше въже да удря в палубата.
— Оправи този кливер, льо Фур — чу да крещи Андре на гърлен френски откъм носа.
С туптящо сърце Тес се върна обратно на стълбите, когато оживената активност на палубата продължи, тя отново се показа.
Веднага се препъна в някакъв сандък, когато една вълна повдигна кораба, отхвърляйки я настрана и след това на колене.
Тес се люшна замаяно и сподави кикота си. НЕ ПИЙНАЛА, А НАПРАВО НАПЪЛНО ПИЯНА!
И НАСЛАЖДАВАЙКИ СЕ НА ВСЯКА МИНУТА, си помисли тя предизвикателно, отхвърляйки палавите къдрици от лицето си, радваща се на студеният вятър върху почервенелите си бузи.
В същия момент твърди пръсти обхванаха кръста на Тес и тя се сблъска с масивни гранитни гърди, които изкараха въздуха от дробовете й.
— Какво, в името на всички светци, правиш ти тук горе?
Тес хлъцна леко и се усмихна неуверено.
— Аз просто се разхождам по палубата, капитане. Вие не сте ме ограничили да стоя само във вашата каюта, доколкото си спомням — притисна юмруци на хълбоците си и погледна нагоре където смяташе, че се намира лицето му. — Не че това би имало някакво значение и да го бяхте направили.