— Ти луда малка глупачке! В такава буря — гласът на Андре се задави и той подуши въздуха. — Ти си пила — каза той невярващо. — По дяволите! Но ти си пияна!
Тес се опита да повдигне рамене независимо.
— Смятам, че съм. Надявам се, че е така, след всички усилия които положих. Разбира се, не бих могла да кажа със сигурност, тъй като никога преди не съм изпадала в такова състояние. Може би, ако вие го опишете…
— Падриж — прогърмя капитанът, с ръце стегнати като менгеме около кръста й. — ЗАВЕДИ Я ДОЛУ!
Но Тес откри, че не й се връща в тъмнината, не и когато се наслаждаваше на нежната ярост на вятъра, солта се чувстваше във въздуха. И освен това се наслаждаваше дори и на тази схватка с капитана на „Свобода“. Защо би трябвало да се връща в застоялото мълчание под палубата?
С ръце на хълбоците, упорито опънала рамене тя се обърна с лице към французина, цялата огън и предизвикателство.
— Аз няма да отида!
— О, ти ще отидеш, моя малка избухливке, или ще почувстваш възмущението на ръката ми върху твоят нежен задник!
Тес стисна устни. Някакъв луд демон я накара да се притисне по-близо до него, вместо да се отстрани.
Задъханото поемане на въздух от капитана беше това, от което тя имаше нужда, за да продължи.
Гърдите й докосваха неговите гърди, облата извивка на корема й докосна каменните му бедра. Тъмна вълна от удоволствие я заля, когато почувства, че той се втвърдява и подува при този интимен контакт.
— Какъв трик е това? — попита Андре дрезгаво и пръстите му се впиха в кръста й.
Тес не отговори, твърде замаяна от бурята, която бушуваше в кръвта й при неговото докосване. Главата й се отпусна назад и дългата й коса се развя диво около гърба и раменете му, мятана от вятъра, докато тя обви и двамата в своите тъмни, живи пламъци.
По някакъв начин, по тяхно собствено желание, влажните устни на Тес се разтвориха. Това беше лудост, разбира се, но по някаква причина за нея това нямаше значение.
Тя се усмихна.
Андре стенеше.
Тогава, без предупреждение тя беше бутната на палубата, притисната от цялата дължина на тялото му, бедрата й заключени до неговите, докато усети силата на мъжествеността му върху нея.
Тес би трябвало да бъде уплашена, но по някаква причина, не беше. Вместо това чувстваше само странен, остър глад. Искаща — и тя не знаеше какво.
— Ти играеш опасна игра, морска чайко — каза дрезгаво Андре. — В този свят на вятър и море, аз съм господарят. Каквото поискам си го взимам. Трябва ли да ти го доказвам? Искаш ли да те взема тук и сега?
СПРИ, ГЛУПАЧКЕ — предупреди я последният й остатък от здрав разум. Но Тес не се вслуша, тъй като някакъв тъмен, примитивен инстинкт я караше да иска да изтръгне друг вопъл от неговите устни. Още веднъж тя помръдна, плъзгайки се срещу тази негова част, която изпъкваше и се подуваше като доказателство за желанието му.
Този път неговият вопъл беше дълъг и протяжен.
Дъхът й пресекна, когато беше стегната в обятията му. Шхуната подскочи рязко, подхвърлена от гигантска вълна. Или само на нея така й се стори, както беше объркана от дивото, безумно желание, което я беше обхванало.
Тя не можа да разбере каква е истината, тъй като в следващата минута се разнесе остър вик от бугшприта. Около нея нощта избухна в звуци и движения.
— Всички по места — изгърмя Андре на френски, преминавайки на бърз бретонски със следващото си поемане на въздух.
От кърмовата част на кораба се чу свистенето на гюле и цепенето на дърво. Под краката си Тес, почувства, че палубата потрепери.
„Свобода“ беше обстрелвана.
— Проклетият английски патрулен кораб се завърна — извика Падриж някъде отдясно на нея.
— По дяволите, Падриж, заведи я долу!
Но преди първият помощник-капитан да имаше време да реагира, друг залп просвистя във въздуха. Изведнъж Тес почувства, че ръката на капитана се втвърди.
— АН-АНДРЕ? — проплака тя. — Какво стана? Ранен ли си?
Французинът промърмори мрачно:
— Не, за Бога, но този мой кораб е зле ранен. Ще бъдем щастливи, ако стигнем до Морбихан живи.
Смътно Тес почувства, че ръцете на гиганта я отделиха от него. Гласът на Андре остана някъде назад.
— Ела, малката — каза Падриж през рамото й. — Когато хвърчи олово, палубата не е място за дами. Не дори и за такава дама като теб.
Гарафата звънтеше върху масата когато Падриж отвори вратата на капитанската кабина. Тес почувства дървото под краката си да скърца протестиращо. „Свобода“ започна да сменя посоката.
Минута по-късно друго гюле експлодира и шхуната се замята диво.
— Аз трябва да отивам! — Падриж вече тичаше обратно към стълбата.