МОЛЯ ТИ СЕ, БОЖЕ — молеше се тя. СПАСИ ГО. Тя не трябваше да загуби този мъж, когато току-що беше открила.
Изведнъж Льо Фур изръмжа от удоволствие. Още стържене на метал в метал.
— Истинска красота, вси светии! Попаднал е на един инч от костта му. И е дяволски късмет, че не е отишъл по-нататък.
— Добре направено, Льо Фур. Ти все още имаш най-сигурните ръце, които съм виждал — гласът на Падриж се стопли леко. — Най-добре ще е да запазиш това топче, защото, както предполагам, нашият капитан ще иска да го разгледа, за да е сигурен, че не си пропуснал някое парченце — с лек хумор в гласа си каза Падриж.
Тес потисна едно възклицание на ужас. Как могат да се смеят, когато техният капитан лежи ранен, близо до смъртта?
Сърцето й биеше силно и тя се вслушваше в посоката на тези гласове.
— Как, как можете да говорите така, смеейки се и закачайки се? Всяка минута той би могъл, би могъл… — изведнъж гласът й изчезна. Коленете й започнаха да се подгъват.
— Аз ще взема това сега, малката — каза Падриж спокойно, вземайки свещника от стегнатите й пръсти. — Капитанът ще се оправи, не се страхувай. Той има телосложение на бик. Ще е нужно много повече от един инч английско олово, за да го доведе до гроба. А що се отнася до хумора, е добре, това е нашият начин. И Андре постъпва по същия. Сега той трябва да почива, но тъй като всички мъже са нужни на палубата, докато не излезем от тези води…
Изненадващо корабът подскочи рязко и Тес беше отхвърлена срещу стената. Тя чу Падриж да се спъва, като кракът му закачи дървената рамка на леглото с тъп звук.
— Което значи, че няма никой друг освен мен — довърши тя. — Е, аз мога да направя за него поне това — гласът й вече беше по-стабилен.
— Сигурна ли си, че си достатъчно добре, че да се грижиш за него, англичанке? — загриженост прозвуча в гласът на Падриж. — Него може да го втресе. Той е голям мъж — в такова състояние ще бъде трудно да бъде контролиран.
— Аз съм силна достатъчно, за да се справя с един ранен мъж, уверявам ви — отговори Тес с повече самоувереност, отколкото в действителност чувстваше. — Аз може да съм сляпа, но не съм загубила способността да си движа ръцете. Въпреки, че може скоро да се случи — отговори тя мрачно, — ако продължавам да бъда подхвърляна по този начин.
— Аз ще ви оставя тогава. Имат нужда от мен на кормилото.
Тес почувства, че се придърпва стол до кракът й и след това Падриж й помогна да седне в него.
— Льо Фур го е почистил и е сложил нови чаршафи. Тук, до дясната ти ръка има вода и чисти кърпи — както говореше Падриж направляваше пръстите й към легена върху масата до леглото. — Аз ще изпратя някой да ти помогне веднага щом се отдалечим на юг и навлезем в по-спокойни води.
Напрегнато мълчание се възцари. Тя чу как Падриж прочисти гърлото си рязко. Голямата му ръка докосна тънките й пръсти за момент.
— Гледай го добре, малката — той промълви грубо. — Заради мен. Заради всички нас. Той е мъж с дебела глава и рязък, непокорен като самото море, но той е най-добрият капитан, който „Свобода“ някога е имал.
Тес почувства изведнъж болка в гърлото си.
— Аз ще бъда тук, Падриж — промълви тя.
— Господ да бъде с теб, мой капитане и приятелю — каза кротко огромният бретонец и след това излезе.
Часовете се нижеха по-бавно, отколкото тя можеше да си представи. За едно дълго време французинът спеше, въпреки, че сънят му не беше спокоен. Той се обръщаше непрекъснато, мърморейки, подтикван от нещо безименно и много спешно.
Тес попиваше покритото му с пот лице, говорейки му тихо. Нейните думи и докосване изглежда го успокояваха. За себе си тя намираше успокоение в това просто да бъде с него, обвита с тъмнина, блъскана диво в тъмнината на бурята и нощта, вятърът свирещ навън.
И винаги си повтаряше нещата, които Падриж й беше казал.
Капитанът на „Свобода“ изглежда се ползваше с респект, дори с любовта на своя екипаж. Можеше ли такъв човек да бъде мошеник?
Тя въздъхна, мислите й се разпиляха. Последните двадесет и четири часа бяха донесли твърде много изненади. Нейният свят се беше преобърнал наопаки и сега тя трябваше да се променя заедно с него.
Дългите часове минаваха, нощта се сменяше с деня и след това с нощ отново, всичко незнайно за Тес, която беше обвита от непроменящите се сенки на нейната слепота.
Но тя отново ще намери огънят, си каза тя. Заедно с него.
Нейните очи проблеснаха и след това се затвориха. Главата й се наклони напред.
Тя заспа.
— Най-мила моя!
Тес се събуди изведнъж, за да открие, че все още седи в креслото. Намръщи се, разсърдена на себе си, затова, че е заспала когато трябваше да се грижи за капитана.