Какво по дяволите ставаше с него? Той не се бе чувствал така откакто беше непорядъчен юноша.
— Може би ще те заинтересувам с друг вид предложение тази нощ.
— Когато прасетата полетят! — избълва Тес яростно, напрягайки се настрани в отчаяното си намерение да избяга. Но стегнатите му бедра я държаха неподвижна към стената.
— Бог да ти е на помощ, ако Хоукинс те открие — изръмжа той.
— Ау, и дявола бега от този голем содомит-митничар! — избухна Тес във фалшив патос. — Глей, не видиш ли че той бега и от тебе!
— О, да, нашият приятел Хоукинс храни особена симпатия към жена, която има хъс за борба — студеноокият похитител на Тес продължи грубо, все едно че не беше казала нищо. — Чувам че се наслаждава, когато изхвърля духовете от неговите жени. Почти толкова, колкото и когато може да ги накара след това да вършат неща, колкото по-унизителни, толкова по-добре. Но нощ с Хоукинс не е преживяване, което ти би вкусила с удоволствие, моме, без значение колко огнена се опитваш да изглеждаш — той присви очи срещу лицето й, наполовина скрито от стърчащата триъгълна шапка. — И нещо ми подсказва, че ще бъде ужасно, да видя как светлината изгасва в тези блестящи очи.
Тес потръпна, защото знаеше, че той казваше истината за Хоукинс. Тя си припомни някои клюки, които беше чула за митническия инспектор на Рай. Но, въпреки че Рейвънхърст беше прав, тя отказа да покаже какъвто и да е страх.
— За каква услуга говореше преди? — настоя тя с враждебен глас.
— Най-напред нека да видя лицето ти.
— Как не! Много е опасно дори и половината. Само ме издай и после двамата ще ни намерат удавени с вързани за телото ръце в некой самотен канал! Лисицата има очи насекъде, не знаеш ли?
— Може би си права — каза бавно Рейвънхърст като се взираше в начерненото лице.
Тес почака замръзнала, молейки се да не я познае. В края на краищата това са пет години и нейните черти бяха почти скрити от въглищния прах.
След дълга пауза изглежда похитителят й дойде до друго решение.
— Слушай сега внимателно, жено. Имам нужда от информация. Ще ти платя добре, ако можеш да ми кажеш това, което искам да зная.
— Е, защо такъв джентълмен като тебе моли такава като мене за информация?
— Имам причини.
— За каква информация питаш — продължи тя настъпателно.
— Как да се свържа с Лисицата?
Възклицанието на Тес избухна като гръмотевица в тясното пространство между тях.
— Това никога не можеш да направиш!
— Трябва — изръмжа мъжът, чието лице беше в сянка. — Ти работиш за него. Мога да кажа, съдейки по гласа ти, че ти се страхуваш от него, но го и уважаваш. Така че помисли добре. Животът му зависи от това дали ще разговарям с него. Нещо много по-голямо от неговия живот, всъщност.
За какво говореше този луд човек? Учудваше се Тес като отново започна диво да се бори, уплашена от безмилостното решение, което видя в странните студени очи на Дейн.
— Лисицата нема да обърне внимание. Тя не се среща с никой. Опасно е даже да помислиш за това. И това е самата истина! А сега ме пусни да си ходим, злодей такъв! Преди да ме видат, че говорим с тебе!
Но Тес напразно се бореше срещу ожесточената хватка. Боже мой, нека да свърши! Тя не можеше да издържа повече този маскарад!
— Слушай, моме, не те моля да ми кажеш името на човека, нито нещо за него. Просто занеси съобщението за мен. Кажи му, че искам среща. По време и място, които той избере. В неговите граници. Но това трябва да стане скоро — добави рязко Рейвънхърст.
— Не може да стане, дявол те взел! Немаш ли уши на главата? Кръвно опасно е! Па аз не знам името на Лисицата. Нищо не знам за нея. Никой не знае! Дига се и изчезва като мъглата над тресавището.
Силните пръсти се стегнаха. Изведнъж лицето на похитителя се приближи толкова близко, че горещият му дъх опари бузите й.
— Слушай ме, малка глупачко — изръмжа той. — Това е по-важно от мизерната контрабандна търговия. То е много по-важно от тебе или мене, или дори от твоята гадна Лисица! Хиляди човешки живота са заложени! — той изпсува образно, освобождавайки едната китка, за да бръкне в джоба на горната си дреха.
Миг след това Тес почувства студена кръгла форма да пада в ръката й. Тя погледна като се мръщеше на златната гвинея, която видя.
— Тази е само първата, ако ми помогнеш. Ще има много повече. И всичко, което трябва да направиш, е да занесеш моето съобщение.
Главата на Тес се въртеше. Глупакът не я позна, но със сигурност беше дошъл в точния квадрант за връзка с Лисицата. Ако цялата ситуация не беше толкова отвратителна, тя би се посмяла.