Каква нужда имаше тя от храна? Не и при този сладък бретонски сайдер, който се вливаше във вените й като слънчева светлина. Тя се засмя тихо, замаяна от тази остра напитка, замаяна от близостта на този мъж до нея.
ВИЕ, МИС ЛЕЙТЪН, СТЕ НА ПЪТ ДА СТАНЕТЕ ЗАЧЕРВЕНА И ОБЪРКАНА — груб глас й се скара. Глас, който странно напомняше този на Хермион Тредуел.
По някакъв начин тази мисъл накара Тес да се засмее по-високо.
С дяволита усмивка вдигна чаша към невидимия критик. Ако това беше пиянство, на нея й се нравеше всяка минута от него. И думата беше хитрувам, благодаря ти.
Дочу леко шумолене. Леглото изскърца.
— Англичанке?
— Тук съм — промълви Тес, стягайки се при звука на суровия глас на Андре. Тя се чувстваше напълно удобно говорейки на френски с него. Но защо неговото дрезгаво обаждане предизвикваше тръпки надолу по гърба й?
— Ти тук ли беше? През цялото време?
Внимателно Тес постави празната си чаша на масата.
— Да, бях!
— Аз казах ли, направих ли нещо…?
Тя се усмихна при несигурността в гласът му.
— Безчинстващ? Неподобаващ? Или просто арогантен? Доколкото си спомням вие се мятахте много и стенехте. О, да, вие споменахте нещо за товар скрит на един остров до брега. Имаше още нещо, нещо за някакъв мъж с когото трябва да се срещнете заради едно съобщение. Аз бях на път да науча мястото когато…
С ръмжене нейният пациент седна и я хвана за китките.
— Виждам, че ще трябва да намаля работата си, за да те опитомявам, моя малка — пръстите на французина я хванаха за ръцете и той я привлече върху гърдите си, косата й се пръсна безразборно около голите му рамене.
— Целуни ме, англичанке! — заповяда той рязко. — Целуни ме и ме събуди с тази сладка буря.
Замаяна от сайдера. Тес се усмихваше дори когато се навеждаше по-близко, прокарвайки пръсти през къдравите косми на гърдите му. Много внимателно, прокара устните си по неговите, смътно наподобявайки целувка.
Неговият вопъл накара усмивка й да стане по-широка.
— Още! — стенеше той, вплитайки пръстите си в косата й и държейки я неподвижна. — Ти имаш вкус на сайдер. Не, по-сладка от който и да е сайдер.
Бавно Тес наклони лицето си към неговото, давайки си сметка, че той няма да настоява, очаквайки от нея тя да вземе инициативата.
ДА ТЕ ПРИТЕЖАВАМ НЕ Е ТОВА, КОЕТО ИСКАМ ОТ ТЕБ! Тя си припомни думите на Андре, заедно с яростта в тях когато ги беше казал. Той я желаеше, Тес знаеше това, но същевременно много важно беше тя да дойде при него по собствено желание, със страст достойна за неговата.
Знаенето на това я правеше по-смела.
С изключителна грижа пръстите й се движеха, проправяйки си път към мъжките пъпки на гърдите между гъстото руно. За нейна изненада почувства, че при нейното докосване те настръхват.
Французинът изстена, дълго и дрезгаво, пръстите му се впиха в ръцете й.
Опиянена от грубите звуци на неговото желание, Тес се притисна по-близо, с препускащо сърце. Докато ръцете й галеха гърдите му, с езика си леко докосна неговия език. Необуздано движение от странно, неназовимо желание, тя се стремеше към техният център и след това се притисна по-близо.
Веднага устните на Андре се затвориха около нейните, поглъщайки я дълбоко.
При разпокъсаните му вопли, във вените на Тес експлодира огън. Горещината се разпали между тях и те си я придаваха взаимно.
Сърцето й започна да бие тежко. МОЖЕ БИ. ДА, МОЖЕ БИ — САМО ТОЗИ ПЪТ. СЛЕД КАТО ВСИЧКО ДРУГО БЕШЕ ЗАГУБЕНО, КАКВО ЗНАЧЕНИЕ БИ ИМАЛО, АКО ОТСТЪПИ САМО ТОЗИ ПЪТ?
След това нейните слепи очи потъмняха, пълни с болка. Не, тя не би могла никога да се предаде на тази слабост. Дори нито веднъж.
Да се отстъпи веднъж, би значело да се отстъпи всичко.
Баща й я беше научил на това по начин толкова варварски, че човек трудно би могъл да си го представи.
— Андре — опита се да му каже, уплашена от това, което се случваше между тях, уплашена от вълнението, което чувстваше. Но звукът попадна в капан, заключен някъде между техните слети устни.
— Майко Богородице — той промълви дрезгаво срещу горещите й устни, без да я освобождава. Тес чувстваше сърцето му да бие. Изглеждаше, че пръстите му треперят.
— ТВЪРДЕ СКОРО — въздъхна той.
И изведнъж контрола му се разпадна. В диви, застигащи се вълни тъмната буря на неговата страст я заля. Здравите му ръце я прегърнаха, палците му галеха нежните пъпки на гърдите й и ги правеха твърди.
— Те са точно такива, каквито очаквах да бъдат — перфектни. — Бавно езикът му се движеше напред-назад над тях, галейки и възбуждайки ги.
Бурни морета, помисли си Тес смътно. Твърде дълбока вода. Толкова дълбока, че не би могла никога да изплува отново — но тя дори не би искала.